— Аз съм Крейг. — Той бързо я огледа от глава до пети с одобрителен поглед, който обаче не я притесни. Сигурна беше, че санитар Крейг води доста буен сексуален живот. — Д-р Армани обикаля със студентите. Тук е учебна болница, нали разбирате, и тя — е, да кажем, че не обича да й припират.
Крейг го каза с интимността на търпелив любовник.
— Колко ще се забави?
— Ако ми даваха по пет цента всеки път, когато трябва да отговоря на този въпрос… Добрата новина е, че тя ме помоли лично да ви изпроводя до стаята на г-н Мюлер. — Той отново показа искрящата си усмивка. — Днес ми е щастлив ден.
Щом Хийт се доближи, униформеният полицай до вратата се надигна от металния сгъваем стол, но тя му направи знак да седне и той я послуша. Ники се обърна към водача си и каза:
— От тук ще се справя и сама.
— Крейг — отвърна той.
— Да, това го разбрах — каза тя, което явно му достави ужасно удоволствие. Тръгна си, но не без да се обърне, за да й помаха, преди да завие зад ъгъла.
Танцьорът я закова с поглед в момента, в който влезе в стаята. Заради раната нямаше как да върти главата си, така че Хийт спря до краката му, за да го улесни.
— Как се чувствате?
Той изръмжа нещо неразбираемо. Или беше на немски, или му бе трудно да говори заради дебелите превръзки, опасващи челюстта му.
— Извадихте късмет, Хорст. Два сантиметра по-надолу и нямаше да сте жив.
Хирургът се беше обадил на Хийт по телефона. Куршумът напълно бе разкъсал трапецовидния мускул, пропускайки сънната и подключичната артерии. Ако изстрелът бе дошъл отгоре, например от някой покрив или балкон, траекторията щеше да бъде отвесна и с фатални последици.
— Късмет ли? — отвърна той. — Първо ми счупихте ключицата, а после се случи това. — Мюлер направи пауза и натисна копчето за морфина, свързан със системата му. — Край с кариерата ми на танцьор. Сега какво ще правя?
— Ще говорите — каза тя. — Защо избягахте от нас?
— Кой каза, че съм бягал?
— Хорст, спуснахте се три етажа надолу по скелето, за да се измъкнете. Защо? — Той не можеше да се извърне, така че обърна очи нагоре. — Имате ли представа кой би искал да ви застреля? — Немецът не отмести поглед от тавана. — Разкажете ми за отец Граф.
— Кой?
— Този човек. — Тя протегна снимката така, че той да може да я огледа. — Отец Джералд Граф. — Мюлер сви устни и леко поклати глава, очевидно изпитвайки болка. — Очевидци са присъствали на кавгата ви в клуба. Охраната се намесила, когато сте се опитали да го удушите. Освен това сте заплашили да го убиете.
— Не си спомням такова нещо.
Заради акцента отговорът му прозвуча като емблематичното „Нищо не снам“ на сержант Шулц от „Героите на Хоугън“. И горе-долу толкова убедително.
— Питам, защото той е мъртъв. Бил е удушен.
Тя не сподели останалите подробности, щяха да й послужат за потвърждение в случай че той решеше да признае.
— Затова ли побягнахте, защото сте го убили?
Той натисна няколко пъти копчето за морфина и отново обърна очи нагоре.
— Да се върнем малко назад. Какви бяха отношенията ви с отец Граф?
Този път той затвори очи и не ги отвори, а ъгълчетата на клепките му потрепваха от усилието да я игнорира.
— Починете си, г-н Мюлер, ще имате нужда от това. Скоро ще се върна да поговорим.
Санитар Крейг се суетеше с лекарствата на една количка пред вратата и се преструваше, че не чака Ники.
— Надявам се пак да се видим — каза той.
— Не се знае, Крейг, болницата е малка.
Той се огледа, доказвайки, че няма усет към иронията. После посочи към асансьорите и тръгна с нея.
— Понякога си мисля, че трябва да танцувам професионално.
Ники му хвърли бърз поглед и въпреки дрехите прецени, че това е напълно възможно.
— Чувам, че стриптийзьорите санитари много се търсели на моминските партита — каза тя и натисна копчето с надеждата асансьорът да дойде по-скоро.
— Може. По клубове обаче не искам да работя. Като гледам онзи, пилонът явно не е полезен за здравето.
— Как така?
— Тази сутрин трябваше да го изкъпя с гъбата. Целият е покрит с белези. Гърдите и краката му са обсипани с нещо като охлузвания от въже.
Вратите на асансьора се отвориха, но Хийт не се качи.