— Покажете ми.
Детектив Хийт не искаше да се връща в участъка, за да се заеме с откритието, че по тялото на танцьора има изгаряния от ТЕНС. Измъкна се от „Рузвелт“ при 61-ва улица и тръгна нагоре по Първо авеню, а на първия червен светофар набра директната линия на капитан Монтроуз. След четири иззвънявания вече си представяше как светлинката премигва в празния тъмен офис, когато, както можеше да се очаква, се включи гласовата му поща. Ники остави само името си и часа, като се стараеше да не звучи напрегнато. Знаеше, че ще трябва да го пита за обажданията от и до свещеника, но беше решила да остави това за края на смяната, когато наоколо нямаше да е останал никой. Белезите, открити по тялото на Мюлер обаче я принудиха да избърза. Време беше да го попита за убийството на Хъдълстън, което бе разследвал през 2004 г. Хийт не знаеше каква е връзката, но опитът я беше научил да обръща внимание на съвпаденията.
Унесена в мислите си, тя зави наляво по 79-та, мина на жълто и в огледалото й за обратно виждане веднага светнаха фаровете на полицейска кола. За миг сърцето й подскочи — дори ченгетата треперят да не ги глобят, — но това беше Дзверът, който съобщаваше на останалите шофьори, че смята да я последва. На следващия светофар спря до нея и тя свали прозореца си. По ръкава и се посипа смес от сняг и лапавица.
— Не се тревожете за мен — каза той. — Имам застраховка живот.
— Просто те държа във форма, Харви — засмя се тя и отби. Отново се опита да намери Монтроуз, този път на мобилния му телефон. Той дори не иззвъня, включи се направо гласовата му поща. Хийт остави още едно кратко съобщение и метна телефона на съседната седалка. След пет минути, в офиса, щеше да опита пак.
Пресече Пето авеню, за да мине през Сентръл Парк и както винаги погледът й се насочи към една от любимите й сгради, музеят „Метрополитън“. На светлината на суровия ден изглеждаше като навъсен гигант, влажен и покрит с лед, спящ зимен сън между олиселите дървета. Един клаксон я върна към огледалото за обратно виждане, където видя как една бяла камионетка, изрисувана с графити, набива спирачки зад нея, блокирайки пътя. Гръмнаха още клаксони, после се чу писъкът на сирена и заповедническият глас на Дзвера по радиостанцията:
— Преместете колата… веднага!
79-та улица има две платна и докато пресича Сентръл парк, потъва 3 метра надолу като тесен каньон. Това е компромис, който позволява на движението да тече необезпокоявано, без да разваля гледката. Докато улицата се спускаше под нивото на парка по Ийст Драйв, Хийт се пъхна под козирката и чистачките изчаткаха по сухото предно стъкло. Докато се изкачваше нагоре, в тунела се разнесе високо изпукване и воланът се завъртя в ръцете й. Тя си помисли, че едва ли е спукана гума, но веднага след това се разнесе поредица от изпуквания и задницата на колата поднесе в кишата. Ники свали крак от газта и я изправи доколкото можа, но при поледица и четири спукани гуми сякаш не шофираше, а караше кънки. При удара коланът се вряза в тялото й, а документите, химикалките, телефонът и всичко, което не беше закрепено, се разлетя из колата. Шокирана, но невредима, Хийт не можеше да разбере как така е спукала и четирите гуми. Изви глава назад — колата беше спряла диагонално, така че трябваше да погледне през едно от задните стъкла. Точно когато успя да различи движението оттатък козирката, задното стъкло експлодира. В облегалката зад главата й се заби куршум, откърти я от седалката и разби предното стъкло.
Ники се наведе възможно най-ниско, изскубвайки колана от скобата му.
— 1-Линкълн-40, помощ, полицай в беда. На 79-та и Ийст Драйв се стреля. — Тя освободи микрофона и се заслуша. Нищо. Опита отново. — Линкълн-40, помощ, полицай в беда. На 79-та и Ийст Драйв се стреля, чувате ли?
Мълчание. Докато опипваше пода, търсейки телефона си, втори куршум мина през седалката и се заби в таблото, точно над главата й. Ако стрелецът беше професионалист, следващият щеше да удари по-ниско. Трябваше да се измъкне от тази кола и то бързо.
Ъгълът на подхлъзването работеше в нейна полза — вратата от нейната страна сочеше встрани от посоката на изстрелите. Тя се хвърли на студените заледени павета и се претърколи под нея, за да се прикрие зад предната гума и двигателя. Тогава третият куршум се заби в багажника и спука волана.
Заради четирите спукани гуми фордът се беше снишил толкова, че Хийт можеше да вижда ясно, докато лежи, без да се налага да се надига и да се превръща в мишена. Тя извади пистолета си и прилепи буза към мърлявата киша. Зад нея в тунела ръмжеше спрял джип. Не графитеносив — този беше тъмносин. В тъмнината не можеше да види колко са. Предната врата беше отворена, а прозорецът — свален и Ники предположи, че шофьорът стреля, използвайки рамката му за опора. Тя бързо огледа пътя зад себе си и изпита лошо предчувствие. Нямаше насрещно движение. Тунелът минаваше през Сентръл Парк, свързвайки две натоварени кръстовища… Щом нямаше коли, значи някак си го бяха блокирали и от двете страни.