Когато хвърли поглед назад, някой в джипа се раздвижи. От страната на шофьора за части от секундата просветна нещо, вероятно отражение от мерник. Хийт сви лакти в равнобедрен триъгълник, опря дръжката на пистолета в земята и натисна спусъка. Когато изстрелът отекна под шасито, звукът бе оглушителен. Тя не изчака да види дали е улучила. Докато се отдалечаваше, приклекнала съвсем ниско, стараейки се колата да остане между нея и джипа, все още подушваше бездимния барут.
Двадесет метра по-нататък пътят завиваше и Ники вече можеше да тича изправена. Стената, която я бе заклещила в каньона, сега й служеше за прикритие. Чу рева на джипа зад себе си, а после краткия писък на спирачките. Изоставената й кола препречваше платното диагонално — стрелецът трябваше да я премести, освен ако искаше да рискува да я догони пеша.
Тя ускори ход — ужасно съжаляваше, че не откри мобилния си телефон. Стигна до място, където завоят, който я беше скрил, започваше да се изправя. Забави крачка и спря, преди да свие зад ъгъла и да рискува да се изложи на опасност. Легна в кишата и като се притискаше към заледената стена, пълзя напред, докато зърна правата отсечка.
Онова, което видя, смрази кръвта й по-бързо от леда, върху който лежеше. Сто метра по-нататък трима мъже със скиорски маски и дъждобрани бавно вървяха към нея, застанали един до друг. До един носеха пушки.
Седем
За Ники Хийт всичко се сведе до прости изчисления. Паниката можеше единствено да я убие. Шансовете й бяха малки, но ако не изгубеше самообладание, щеше да успее да се възползва от повечето. Инструкторите по оцеляване на всички курсове, които беше посещавала, до един повтаряха едно и също: „Пъхни страха в задния си джоб и се научи да разчиташ на обучението си. Прецени ситуацията, реши какво да правиш, потърси възможност и действай“.
Преценката й беше бърза и проста — тактически се намираше в най-лошата възможна позиция, заклещена в заграден подземен път, между един стрелец в кола, който наближаваше откъм гърба й, и трима с пушки, които идваха пеша отпред. Следващият й извод бе още по-обезкуражаващ — тримата мъже изглеждаха опитни. Вървяха, без да бързат, с маниера на военни, с насочени оръжия — нащрек, но не и напрегнати. Това бяха професионалисти, които нямаше да успее нито да надхитри, нито да стресне.
Докато наближаваха един до друг, покривайки пътя по цялата му ширина, тя прецени шансовете си да застреля и тримата отляво надясно, при разстояние от 100 метра. Бум, бум, бум. Докато претегляше риска при три последователни изстрела с пистолет, те сякаш прочетоха мислите й, наредиха се един зад друг до стената и тази възможност се изпари. Ники се дръпна назад, преди да успеят да я видят.
Зад завоя се чу рев на двигател и удар на метал в метал — джипът бе изблъскал колата й от пътя си. Звукът и значението му бяха ужасяващи. Хийт овладя страха си и обмисли положението. Стрелецът щеше да се появи с джипа, а не пеша. Какво още? Вероятно беше сам. Ако имаше партньор, той просто би преместил форда.
Според изчисленията й тримата, които идваха пеша, щяха да се появят след 20 секунди, преди джипа. Ники погледна нагоре и ледените капчици защипаха очите й. Стената беше висока около 3 метра, колкото стандартен таван. На около 90 сантиметра се спускаха голи клони. Тя пъхна пистолета си в кобура му, извади ръкавиците от джобовете си и започна да се изкачва.
Разстоянията между камъните едва стигаха, за да стъпи в тях, но тя успя да се залови достатъчно здраво, за да се засили с десния крак и да впие пръстите на лявата си ръка в стената над главата си. Протегна дясната към ръба и докато прехвърляше тежестта си, обувката й се хлъзна по заледената повърхност и тя се приземи на четири крака в замръзналата супа долу.
Бе изгубила 10 секунди. Оставаха още 10, докато тримата мъже завиеха зад ъгъла и я зърнеха.
Двигателят на джипа спря да ръмжи и замърка — той наближаваше. Ники бе хваната като в пинсети. Дори да беше възможно да се изкачи по замръзналите камъни, нямаше как да стане за 10 секунди. Не се появяваше възможност за действие, така че тя я създаде. За части от секундата детектив Хийт обмисли шансовете си, както и физичните закони и измисли план, който се базираше на нещо, което инструкторите й наричаха АСНД — Абсолютно Смахната Научна Догадка. Извади пистолета си и хукна към джипа.