Шофьорът щеше да се оглежда за нея, така че трябваше да изникне достатъчно неочаквано, за да го стресне и достатъчно бързо, за да не се превърне в мишена. Надвисналите облаци бяха толкова мрачни, че тя едва виждаше светлината на фаровете му, която с мъка пробиваше завесата от сняг и лапавица. Изскачайки иззад завоя, Ники се претърколи точно на пътя на джипа, простреля два пъти предното стъкло и се протегна между двете предни гуми с цялата си дължина, оставяйки ги да минат над нея. Когато шофьорът удари спирачките, главата й беше под задния амортисьор. Тя се измъкна изпод колата и хукна към Пето авеню.
Хийт знаеше, че джипът няма как да обърне и това бе същината на плана й — да хукне към него, а не да бяга. Само че не очакваше шофьорът да мине на задна и да подкара след нея с пълна газ. Моторът зарева и когато задницата я застигна, колелата я обсипаха с киша. Губейки скорост, Ники се обърна и стреля по една от задните гуми, но пропусна, пробивайки бронята. Стреля отново и гумата се пръсна. Джипът силно поднесе, шофьорът прекомпенсира и колата се завъртя. Колелата безпомощно забуксуваха в кишата, задницата се удари в стената. Хийт не спря да тича, но щом чу, че вратата се отваря, се обърна, изстреля четири куршума в предния прозорец и го строши. Една глава със скиорска маска се отпусна върху рамката и застина.
По мокрия път зад завоя забързано затропаха крака и ако тръгнеше към входа на Пето авеню, Ники щеше да се превърне в лесна мишена. Тя отново смени посоката и хукна към нападателите, но спря при джипа. Прибра пистолета, залови се за покрива и се качи върху него. От тази височина успя да сграбчи голия клон на един храст, който се спускаше от парка. Изтегли се нагоре по стената и докато се прехвърляше оттатък, каменният ръб се вряза в кръста й.
В стената до левия й крак се заби куршум и из въздуха се разхвърчаха назъбени отломки. Ники едва не изпусна клона, но се задържа, прехвърляйки коляно над ръба. Когато се преметна от другата страна, нещо твърдо удари покрива и шумно издрънча. Тя посегна към кобура си — беше празен.
Отдолу се чу свистене и трополене на подметки по ламарина — преследвачите се катереха след нея. Изправи се и хукна с пълна скорост. Краката й потънаха в храстите, остри и оголени от зимата. Тръните им деряха бедрата й и съскаха зад гърба й, докато Ники си проправяше път на изток. Когато се замисли върху звуците зад гърба си, в нея се надигна паника. Ботуши върху метал. Дори не бяха спрели да проверят жив ли е шофьорът, просто я последваха. Пето авеню, само да успееше да стигне до Пето авеню!
Щом стигна до една пролука сред дърветата, точно преди да излезе на Ийст Драйв, Хийт спря. Това беше организиран лов и ако го организираше тя, щеше да заварди пътя за бягство на жертвата в случай че нещо се обърка. Колкото и да й беше неприятно да се откаже от малката си преднина, тя приклекна в храстите, за да огледа дърветата от другата страна на просеката. Щом откри най-доброто място за наблюдение, зърна мъжа през пелената от снежинки и лапавица — тъмен силует, притиснат към една висока скала. Нямаше нужда да види пушката му, за да е сигурна, че е въоръжен.
Време беше да премисли. От изток пътят й беше блокиран, а останалите трима щяха да я притиснат от запад. На юг я спираше тунелът. На седем пресечки на север, до резервоара, се намираше полицейското управление в Сентръл Парк. Спокойно можеше да се намира и на 10 километра. Какво друго имаше там? Хийт си представи картата на парка и в главата й изплува една-единствена дума.
Замък.
До замъка „Белведере“ имаше обществен телефон.
Детектив Хийт, мокра, премръзнала и невъоръжена, смени посоката, завивайки леко на север, като се движеше успоредно на маршрута на наближаващите трима преследвачи, за които се надяваше, че няма да очакват да се върне по следите им.
Излезе на пътеката, която водеше до замъка. Това беше риск, който можеше да поеме — излагаше се на показ, но това й осигуряваше скорост. Докато тичаше върху прясно навалелия сняг, не виждаше други стъпки, освен своите. За жалост времето бе ограничило броя на бегачите и разхождащите се този ден, помрачавайки надеждите й да получи помощ или достъп до нечий мобилен телефон.
Снеговалежът се беше усилил, но не достатъчно, за да покрие следите й. Все едно, онези и така щяха да я последват. При тази мисъл тя ускори ход и погледна през рамо, като заради това се подхлъзна на парче лед. Падането изкара въздуха й, а коляното й пламна в такава болка, сякаш някой я удари с чук. Докато се надигаше, дълбоко в гората, от която бе излязла, изпука замръзнало клонче. Те наближаваха. Ники се изправи и хукна напред, а в дробовете й се надигна пожар.