Замъкът „Белведере“ е бил построен през 60-те години на 19 век и прилича на обсерватория с изглед към стария резервоар на Сентръл Парк, а богато украсените му кули и арки, изградени от гранит и естествена шиста, навяват мисли за замъка на Спящата красавица насред Манхатън. Хийт не го и погледна. Беше се съсредоточила върху фенера, на който бе монтиран телефонът. Забави бяг, стараейки се да не падне на замръзналите павета в двора. В този миг 50-калибреният куршум улучи телефона и го отдели от стълба.
Гърмежът отскочи от фасадата на замъка, а ехото се понесе из гората. Хийт не изчака втория изстрел и се хвърли над ниската стена, обграждаща двора. Следващият куршум рикошира от гранитния праг над главата й, докато клечеше, опряла гръб на камъните. Ники трябваше да забие пети в леда, за да не се хлъзне по отвесната скала и да падне от височина четири етажа. Само едно подхлъзване и щеше да свърши на паветата със счупен череп.
За да я хванат, щяха да се разделят. Знаеше, че ловците са дисциплинирани тактици, така че двама щяха да я заобиколят отстрани. Това й спечели време, но нищо друго. Дори да оцелееше след спускането по скалата, трябваше да прекоси белия пейзаж, облечена в тъмни дрехи, което си беше чисто самоубийство. Единствената разлика между нея и една мишена за упражнения би била, че Ники е от плът и кръв, а не от картон. Не, отново трябваше да рискува и да пренесе сблъсъка при тях. Но не при всички накуп, именно в това бе шансът й. Ако те се разделяха, както очакваше, единият щеше да остане сам и да чака някъде наблизо. Хийт се придвижи странично по скалата сантиметър по сантиметър, като внимаваше да не се подхлъзне. Паднеше ли, край. Достигна до туфа китайски храсти и ги използва за прикритие, когато надигна внимателно глава и надникна над стената.
Той стоеше сам на десетина метра от нея, прегърнал пушката си. Носеше скиорска маска, а погледът му не изпускаше мястото, където Хийт бе прехвърлила стената. С разтуптяно сърце и затворени очи тя се спусна надолу, запомняйки току-що видените подробности. Мъжът беше застанал на открито, Ники нямаше къде да се скрие. От лявата й страна, зад него (което й хареса) се намираше павилионът — открита беседка с покрив и три ниски стени. Четвъртата страна гледаше към двора. Без да забравя, че партньорите му всеки миг може да я забележат, тя се придвижи по-нататък по ръба на скалата, към задната страна на павилиона. По пътя взе най-големия камък, който можа да открие — колкото олимпийско гюле — и го пъхна в джоба на палтото си.
Нямаше да е лесно да се прехвърли над стената, за да влезе в беседката. Целият покрив беше обточен с огромни ледени шушулки, а водата, текла от тях, бе замръзнала върху стената. Ники погледна надолу — в този момент подхлъзването би било фатално. Както и чакането.
Зае йогийска поза, протягайки се по цялата дължина на горния ръб на стената. После, като се стараеше да избягва шума и излишните движения, плавно се плъзна оттатък и застина в павилиона. Пое си дълбоко въздух, за да успокои пулса си и свали палтото.
Пропълзя до стената, която беше най-близо до двора, и надзърна над нея. Преследвачът й все още беше там, но от този ъгъл виждаше само гърба му. Тя взе натежалата от камъка дреха, метна я от скалата, изписка и се скри.
Към нея се понесоха стъпки, но спряха малко преди павилиона. Тогава Ники скочи през стената и го изненада, докато гледаше през ръба на скалата, към падащото й палто. Той я чу, завъртя се и се опита да насочи пушката си към нея. Тя обаче вече беше твърде близо до цевта и посягаше към нея с лявата си ръка. Дръпна го към себе си и заби десния си юмрук в адамовата му ябълка. Той обаче имаше опит в ръкопашния бой и наведе брадичка, за да защити трахеята си, така че тя го удари в лицето. Мъжът веднага отвърна, рязко извъртайки тялото си, като използва бедрото си и хватката й върху пушката, за да я откъсне от себе си.
Хийт падна на заледените тухли, все още стиснала цевта, и силно я дръпна към себе си. Показалецът му още беше заклещен на предпазителя и тя долови пукот от пречупена кост. Чу се изстрел и той падна назад до нея. Куршумът улучи покрива на беседката, откърти къс лед и цял ред шушулки, и те се разлетяха из двора. Тя стана и се опита да му отнеме оръжието, но мъжът стисна коленете й в ножица и отново я повали.