Изправи се на едно коляно и простена, докато освобождаваше счупения си пръст от предпазителя. Хийт се метна към пушката, но вместо това трябваше да се хвърли към него. Той просто вдигна оръжието и докато инерцията я носеше напред, я удари с лакът, запращайки я сред ледените отломки. Десният му показалец висеше в ръкавицата, така че той прехвърли пушката отляво и посегна към спусъка със здравата си ръка, само че докато се целеше в Ники, тя скочи върху него, забивайки една шушулка с големината на чадър право в корема му. Оръжието падна и той сложи ръце върху раната, а очите зад скиорската маска невярващо блестяха. Хийт хвана пушката с две ръце и с всичка сила заби приклада в гърлото му. Мъжът падна назад и посегна към него, а от раната в стомаха му шуртеше кръв.
От отсрещната страна на двора изникна един от другите ловци и приклекна зад някаква скала, а Ники взе пушката и изпълзя обратно в павилиона. Противниците й все още бяха по-многобройни, но поне беше въоръжена.
Чуваха се сирени — все още бяха далеч, но наближаваха. Тя се намести, опирайки пушката на ръба на стената, готова да стреля, когато двата силуета побягнаха към гората.
Тялото й започна да трепери, но тя продължи да наблюдава. Отпусна се едва когато сирените станаха оглушителни, а светлините на полицейските коли вече се виждаха. Все още стиснала оръжието, Хийт облегна гръб на стената, вдигнала очи към замъка, който се бе оказал нейното спасение.
За Ники времето първо се забави, а после спря. Последвалите минути нямаха нито граници, нито — колкото и странно да беше — последователност. Психолозите биха казали, че не се е самоизключила, а се е предала. След напрегнатата гонитба, след като бе избегнала стрелбата и сама бе ловувала и убивала, Хийт пусна юздите. Това е най-големият лукс на оцеляването.
Събитията изгубиха свързаност и се завъртяха като калейдоскоп. В един момент пред очите й изплува нечие лице, мъжът я окуражи. После чифт ръце в гумени ръкавици изтръгнаха пушката от нейните и я пъхнаха в найлонова торба. Свалиха й ръкавиците и се показаха дланите й, мокри от сняг и кръв. Намери се в задната част на линейка, но не си спомняше как е стигнала до нея. Пеша, може би? Докато двамата нападатели бягаха, храстите се бяха разделили, сякаш на каданс. Не, това беше преди… Привидя й се, че пред нея стои Елмър Фъд14. Елмър Фъд с ушанка и огромен бинокъл, провесен на гърдите. Целите му вежди бяха в снежинки. В треперещите й ръце имаше чаша кафе, което се разля. Един парамедик насочи фенерче към очите й и кимна, доволен, а после я зави с одеяло. Откъде се взе одеялото?
Когато двамата следователи от Централното управление седнаха до нея в линейката, Хийт изпи кафето наведнъж, за да изостри сетивата си. Наложи си да си спомни всичко и им го разказа в подробности. Те си записваха, задаваха въпроси — първо изясняващи, а после — за да проверят дали ако ги зададат малко по-различно, отговорът ще съвпада. Тя бе запозната с процедурата, те също. Отговорите й бяха ясни, а следователите — учтиви. Целта им обаче беше различна от нейната. Те искаха да изяснят дали е убила според устава. Тя искаше да хване ония гадове и разпитът бе просто нещо, което трябваше да издържи, докато се върне на работа и направи именно това.
Оказа се, че Елмър Фъд все пак не е халюцинация, макар че името му беше друго. Старецът с бинокъла и ловджийската шапка всъщност се казваше Тиодор Хобарт, орнитолог, който прекарал цялата сутрин в кулата, очаквайки една кукумявка да се върне в хралупата си до Езерото на костенурките, станал свидетел на засадата и позвънил на 911 по мобилния си телефон. Хийт му благодари, че е спасил живота й. Той се изчерви, откъсна червеното ястребово перо от джоба на палтото си и й го подаде. Ники имаше чувството, че е роза.
Появи се Зак Хамнър с черна кола и застана до костюмарите от Централното управление. Хийт гледаше как се съвещават — единият детектив посочи към павилиона, а другият — към гората, където едно полицейско куче водеше партньора си през храстите. Докато вървеше към задната част на линейката, Чукът се вторачи в трупа под брезентовото платнище.
— Радвам се, че сте оцелели, детективе.
Ники здраво стисна ръце под одеялото — не беше в настроение да се здрависа с адвоката.
— Момчетата казаха, че сте го убили по правилата. Вашата версия съвпада с разказа на птичаря.