Дъждът беше отслабнал, но следобедното небе бе надвиснало смръщено над тях. Тримата следователи вървяха безмълвно, а под обувките им скърцаха парченца сол, докато наближаваха 85-та улица, където пред „Богородица на Невинните“ святкаха фотоапарати.
Ники разпозна костюмарите от замъка и докато наближаваше, те я разпознаха, кимнаха й и се върнаха към задълженията си. Не ги беше виждала никога досега, а ето че се срещаха за втори път този ден.
Колата на Монтроуз беше паркирана пред един пожарен кран и бе обградена от бели пластмасови портативни бариери с алуминиеви рамки. Ники спря до тротоара, без да е сигурна дали ще има сили да продължи. Зад бариерата светкавиците проблясваха като мълнии, пробождащи мъглата.
— Може да отидем ние, ако предпочиташ — каза Очоа. Тя се обърна и зърна тъгата под маската му, а кожата около устните на Роули бе побеляла, толкова силно ги стискаше.
Ники направи онова, което правеше от години на работното си място — сложи си бронята. В нея имаше бутон, който издигаше стена пред уязвимостта й. Докато си поемаше дълбоко дъх, тя тихо си обеща да почете жертвата както всеки път, натисна бутона и се подготви.
— Да вървим — каза детектив Хийт и мина под лентата.
Първото, което забеляза, беше едносантиметровата покривка от лед и лапавица, която покриваше колата. Забелязваше се, защото на покрива, над седалката на шофьора, имаше обла издутина, подобна на DVD. Тя се повдигна на пръсти и видя мястото, където бе излязъл куршумът. Наведе се, за да погледне през задното стъкло, но сякаш се опитваше да надникне в душ-кабина. Фотографът от Съдебна медицина направи още една снимка във вътрешността на колата и приведеното тяло заприлича на силует от филм на ужасите.
— Един-единствен изстрел в главата — каза нечий глас. Ники се надигна, извърна се и видя един от костюмарите, Нийхаус, застанал на тротоара с бележник в ръка.
— Потвърдено ли е, че това е капитан Монтроуз? — бе първият й въпрос. Той кимна, но тя го накара да го изрече. — Абсолютно ли сте сигурни, че жертвата е капитан Чарлз Монтроуз?
— Да, личната му карта съвпада, но вие сте го познавали лично, нали? — Той наклони глава към отворената врата и стомахът на Ники се сви. — Ще ни е нужно потвърждение, както знаете.
— Той е.
Приклекналият до вратата Очоа се надигна и дойде при тях. Вдигна длани към Ники и тръсна леко глава, за да й каже „Недей“. Заради стотиците жертви, които бе виждала, заради стотиците ужасяващи начини, по които могат да загинат хората, заради начина, по който смъртта променяше телата им и заради тежкия ден, който бе преживяла, Хийт реши, че няма смисъл да изпитва здравината на бронята си.
— Благодаря ти — каза тя с официален тон.
— Няма проблем — отвърна той, но лицето му говореше друго.
— Кой го откри? — попита Ники, сменяйки скоростите и Нийхаус отвърна:
— Някакъв чистач, който търсел къде да паркира, за да влезе в Грейстоун.
Хийт и Роуч едновременно насочиха очи нагоре по улицата. Пред задния вход на престижните „Кондоминиуми Грейстоун“ видяха неправилно паркирана камионетка от „На повикване“, компания за възстановяване след водни и димни щети. Следователи Фелър и Ван Мийтър разпитваха облечен в гащеризон мъж.
— Каза, че бил бесен, че не може да намери място, а някакъв изрод бил паркирал точно до крана. Решил да го наругае и — изненада!
— Има ли свидетели?
Трябваше да попита, но знаеше, че ако някой е видял или чул нещо, е щял да се обади на 911 преди шофьорът на камионетката да открие Монтроуз.
— Засега никакви. Ще огледаме, но нали знаете…
— Питахте ли икономката дали е имал причина да идва в дома на пастора? — попита Ники. — Казва се г-жа Борели, говорихте ли с нея?
— Не още.
— Трябват ли ви още хора?
— Знам, че това е вашият участък и вашият шеф, но случаят е наш. — Нийхаус им отправи най-окуражителния си поглед. — Не се тревожете, става дума за наш човек. Комисарят ще ни отпусне всички необходими ресурси.