— Ей — повика я Очоа. — Моментът изобщо не е подходящ, но точно преди да се случи всичко това бях уговорил среща с „Хустиция а Гуарда“ и те току-що дойдоха. Искаш ли да отложа за утре?
Хийт сериозно го обмисли. Не, трябваше да продължи напред. Да гребе или да потъне.
— Не, не отменяй нищо, сега идвам. И… Мигел? Благодаря ти, че се намеси и разпозна капитана.
— Преди да ми благодариш, нека ти кажа нещо — отвърна той. — Честно да си призная, не можах да погледна.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза Ники, влизайки в конферентната зала. Посрещна я мълчание. От другата страна на масата, срещу детектив Очоа, седяха мъж и жена, и двамата на около 30 години. Бяха скръстили ръце и дори не я погледнаха. Хийт забеляза, че не са свалили палтата си — още един безгласен знак.
Щом тя седна, заговори жената, Милена Силва.
— С г-н Гусман сме тук като враждебно настроени участници. Освен това аз не просто съм един от ръководителите на „Хустиция а Гуарда“ — завършила съм право, така че считайте се за предупредени.
— Ами, като начало — започна Хийт, — това е просто неформална среща…
— В полицейски участък — каза Пабло Гусман и се огледа, прокарвайки пръсти през брадата си в стил Че Гевара. — Записвате ли?
— Не — каза тя. Това, че се опитват да ръководят срещата, я подразни и тя натисна педала. — Поканихме ви, за да ни помогнете с информация за отец Граф, за да открием убиеца или убийците му.
— Защо очаквате да знаем каквото и да било за убийците му? — попита Гусман. Ко-лидерката постави длан върху ръкава на маслиненозеленото му яке и това сякаш го успокои.
— Отец Граф от години подкрепяше работата ни в името на човешките права — каза Милена Силва. — Участваше в маршовете ни, организираше ги заедно с нас и дори дойде в Колумбия, за да види лично тормоза, който търпят хората от потисническия режим, подкрепян от правителството ви. Смъртта му е голяма загуба за нас, така че ако мислите, че имаме нещо общо с убийството му, грешите.
— Може би трябва да насочите вниманието си към вашето ЦРУ — изстреля Гусман, рязко кимна и се облегна в стола си.
Хийт нямаше намерение да ги улесни, като влезе в спор. Повече я интересуваха последните часове на пастора и най-вече дали в движението има някакви неразбирателства, така че реши да се придържа към собствения си план.
— Отец Граф е видян жив за последен път във вашия комитет онзи ден сутринта. Защо е бил там?
— Не сме длъжни да споделяме секретните стратегии на движението с полицията — каза жената, завършила право. — Това право е защитено от Първата поправка.
— Значи срещата е била стратегическа — каза Ники. — Той видя ли ви се разстроен, развълнуван, държеше ли се необичайно?
Жената отговори и на този въпрос.
— Беше пиян. Вече обяснихме на вашия cobista16.
Изражението на Очоа не се промени въпреки обидата и той замълча.
— Колко пиян? Залиташе ли? Дезориентиран ли беше? Весело ли се държеше, или заядливо?
Гусман разхлаби плетеното шалче около врата си и каза:
— Стана войнствен и го помолихме да си върви. Това е всичко.
Опитът бе научил Ники, че заяви ли някой „Това е всичко“, вярно е обратното, затова тя продължи да ги притиска.
— В какво се изрази войнствеността му, спореше ли с вас?
— Да, но… — започна Пабло Гусман.
— За какво?
— Повтарям — каза Милена Силва, — това е поверително, имаме права.
— Стигна ли се до саморазправа? Наложи ли се да се биете с него, да го обуздаете? — Двамата не отвърнаха, но се спогледаха и Хийт каза: — Сама ще разбера, така че защо не ми кажете?
— Имахме проблем… — започна Гусман.
— Поверителен, вътрешен проблем — включи се Силва.
— А отецът се държеше ирационално. Беше пиян. — Той погледна към жената и тя му кимна да продължи. — Спорът ни беше… разпален. Крещенето се превърна в блъскане, а блъскането — в удари с юмруци, така че го накарахме да си тръгне.
— Как? — Хийт почака малко. — Как?
— Аз… го изхвърлих.
— Значи вие сте се били с него, г-н Гусман.
16
От испански — човек, който се преструва, че изповядва дадени виждания, за да скрие истинските си мотиви — Бел.прев.