— Не си длъжен да отговориш — каза Милена Силва.
— Той къде отиде? — попита Хийт. — Откара ли го някой, такси ли взе?
Гусман сви рамене.
— Знам само, че си тръгна.
— Било е към… — Хийт погледна бележките си. — 10:30 сутринта. Раничко е за алкохол, често ли му се случваше?
Този път и двамата повдигнаха рамене.
— В Колумбия организацията ви е добре въоръжена — каза Ники.
— Имаме боен дух и не се боим да умрем, ако се налага — заяви Пабло Гусман. Досега не го беше виждала толкова оживен.
— Разбрах, че някои от членовете ви дори са нападнали затвор и са помогнали на Фаустино Велес Аранго да избяга.
— Дилетантите и холивудските звезди претендират, че са запознати с нашия писател дисидент, но кой е чел книгите му?
— Четох „El Corazon de la Violencia“17 в колежа — каза Ники и Очоа я изгледа с вдигната вежда. — Колко от този… боен дух… сте пренесли и тук?
— Ние сме мирни активисти — каза жената. — Каква полза биха имали хора като нас от оръжия тук, в САЩ?
Хийт си задаваше същия въпрос, само че в нейния случай той не беше риторичен. Тя сложи снимката на Серджо Торес на масата между тях.
— Познавате ли този мъж?
— Защо? — попита адвокатката.
— Защото бих искала да науча повече за него.
— Разбирам. И тъй като е престъпник от латиноамерикански произход, питате нас? — Гусман стана и захвърли снимката, която прелетя през масата и се приземи с лицето надолу. — Това е расизъм. Точно срещу тази маргинализация се борим всеки ден.
Милена Силва също се изправи.
— Освен ако имате заповед за обиск, ние си тръгваме.
Ники беше приключила с въпросите и им отвори вратата.
Щом излязоха, Очоа каза:
— Чела си „El Corazon de la Violencia“?
Тя кимна.
— Виж колко ми помогна.
Ники прекара остатъка от следобеда в опити да се съсредоточи върху работата, за да разпръсне болестната атмосфера, налегнала залите в управлението като токсична мъгла. Във всяка друга сфера внезапната смърт на началник би довела до прекъсване на работния ден, но това беше Нюйоркската полиция. Тъгата не е причина да си тръгнеш.
За добро или за зло, Ники Хийт знаеше как да разделя нещата. Налагаше й се. Ако не заключеше здраво вратите към емоциите си, зверовете, които блъскаха по стоманените стени, щяха да я изядат жива. Тъгата и шокът можеха да се очакват, но бесните крясъци, които най-много се стараеше да заглуши, бяха тези на вината. Последните дни, прекарани с нейния наставник, бяха напрегнати и пълни с кавги и подозрения, някои изказани, други — само обмислени. Нейните собствени мръсни тайни. Ники не знаеше накъде водят, но не се беше отказала от тихата вяра, че ще се стигне до някакво разрешение, след което двамата отново ще бъдат едно цяло. И за миг не си представяше, че тази трагедия ще прекъсне историята, която си мислеше, че разказва. Както бе казал Джон Ленън, животът е онова, което се случва, докато си правиш други планове.
Същото беше и със смъртта.
Колкото и резки да бяха думите на Фелър и Ван Мийтър на местопрестъплението, Хийт седна, за да обмисли фактите около смъртта на Монтроуз без предубеждения. Измъкна лист хартия и записа подробностите с молив. Превръщайки го в нейна лична дъска, тя се съсредоточи върху странното поведение на капитана в дните преди смъртта му. Описа всичко — отсъствията му, раздразнителността и потайността му, опитите да попречи на разследването й и гнева му, когато тя настоя да върши работата си така, както той я беше учил.
Хийт се взря в изписаната страница. Въпросите, които се спотайваха в тъмните стаички на ума й, пристъпиха напред с вдигнати ръце. Независимо дали беше чист, или не, капитан Монтроуз знаеше ли какъв е залогът? Да я защити ли се беше опитал? Затова ли не искаше Хийт да се задълбава в убийството на Граф? Защото ако задълбаеше, група въоръжени мъже щяха да се опитат да я очистят в парка? Те наемници на ЦРУ ли бяха? Пехотинци от някой наркокартел? Наемни убийци от Колумбия? Или хора, с които досега не си беше имала работа? И дали след това се бяха прицелили в капитана?
Ники сгъна листа, за да го пъхне в джоба си. После се замисли за миг, извади го и се запъти към дъската, за да го препише върху нея. Не, не вярваше, че е било самоубийство. Все още не.
— Обаждането ми е официално — каза Зак Хамнър и Хийт се зачуди какви ли са били предишните им разговори. — Току-що получих официално оплакване от организация, наречена… — Тя чу шумоленето на хартия и реши да му помогне.