— „Хустиция а Гуарда“.
— Да. Чудесно произношение имате. Както и да е, твърдят, че сте им оказали тормоз и сте направили расистки изявления по време на срещата ви по-рано днес.
— Едва ли приемате това сериозно — каза тя.
— Детектив Хийт, знаете ли колко пари са изплатени през последните десет години заради оплаквания срещу полицията? — Той не дочака отговора й. — 964 милиона. До един милиард не достигат шепа монети. Дали приемам оплакванията сериозно? И още как. И на вас го препоръчвам. Точно сега не ви трябват такива неща, не и докато чакате повишение. А сега ми кажете какво стана.
Тя му разказа накратко за срещата и причината за нея. Щом приключи, Чукът каза:
— Нужно ли беше да им показвате снимката на бандита? Това е взривоопасната част.
— Тази сутрин Серджо Торес се опита да ме убие. Определено ще показвам снимката му на всеки, свързан с този случай. — Щом Хамнър каза, че разбира, тя продължи: — И още нещо. Разследването е достатъчно трудно и без да ми се месят странични хора и да се съмняват в преценката ми.
— Това ще го отдам на стреса, който очевидно сте преживели днес. Между другото, поднасям ви съболезнования по повод смъртта на началника ви.
Ники не можеше да се отърси от спомена за Чука тази сутрин — как стоеше пред линейката и мрънкаше „Къде, по дяволите, е Монтроуз?“. Реши, че едно озъбване на разговор му стига и каза:
— Благодаря.
— Какво ще правите сега? — попита той.
— Каквото и преди. Ще открия кой уби отец Граф. И може би и шефа ми.
Столът на Зак изскърца. Явно се беше поизправил.
— Чакайте, не е ли било самоубийство?
— Ще видим — отговори тя.
Когато отвори вратата на апартамента си, Руук я посрещна с коктейл в ръка.
— Дано да имаш сили за едно мохито. Рецептата я научих на плажа до една самолетна писта в Пуерто Рико.
Тя размени палтото си за напитката и двамата вдигнаха чаши за наздравица още в антрето, макар че не се чукнаха веднага. Вместо това дълго се гледаха в очите, оставяйки интимността да говори вместо тях. После Хийт остави чашата си на масичката в антрето, каза „Първо най-важното“, обви ръце около врата му и двамата се прегърнаха.
— Реших, че след такъв ден ще имаш настроение за месо — каза Руук, когато се преместиха в кухнята.
— Мирише невероятно.
— Говеждо филе, съвсем простичко — само сол, пипер и розмарин, с обичайната гарнитура от картофено пюре и брюкселско зеле.
— Храна за утешение. Руук, не знаеш какво означава това за мен в момента… Всъщност, знаеш. — Тя отново отпи. — Нямаш време да готвиш и да ми носиш дрехи, докато си пишеш статията.
— Готова е! Пратих я по имейла преди два часа и дойдох да се погрижа за теб. Мислех да опека шишчета, но като знам какво преживя сутринта, реших, че хуморът би бил твърде мрачен дори за мен.
— И все пак ги спомена.
— Какво да ти кажа, аз съм неразбираема, мистериозно загадъчна енигма.
Ники понечи да се засмее, но се спря. Лицето й се изопна и тя седна на един бар стол до плота, като допи мохитото си и чаша изненадващо съвършено червено вино от „Баха Калифорния“, докато Руук режеше и сервираше месото. Той пренесе приборите от масата и двамата ядоха на плота — небрежната обстановка я отпускаше. Беше гладна, но успя да изяде само една малка порция, като предпочете да му разкаже подробностите за проблемите й с Монтроуз, които бе премълчала. Той й каза, че ако е болезнено, може да не говори за това, но тя отговори, че всъщност това е вид терапия, възможност да се освободи от бремето, което носеше.
Ники вече му беше разказала, че между нея и Монтроуз нещата са напрегнати, но този път му разкри детайлите. Сподели тревожните подозрения, които изпитваше, и то не само защото капитанът се беше появил в дома на Граф в нощта на убийството, а защото бе пречил на разследването на всяка крачка, а кръвта по яката на свещеника съвпадаше с превръзката на пръста му. А и онези странни белези от ТЕНС… върху Граф, върху стриптийзьора и върху жертвата на убийство, разследвано от Монтроуз, когато беше следовател първа степен.
Руук слушаше внимателно, без да я прекъсва — разказът й го интересуваше, но повече държеше да й позволи да се разтовари и да облекчи болката, която изпитва. Щом Ники приключи, той попита: