— Просто ви моля за малко съдействие — каза Ники. Роксан седеше на мястото си и кимаше ли, кимаше, а латексовият й костюм скърцаше при всяко движение на главата. Накрая тя затвори телефона и каза:
— Той каза да си го начукате.
Ники Хийт леко се усмихна.
— Ако съдим по оборудването, с което разполагате, това вероятно е единственото място, където всъщност бих могла да го направя.
Тя знаеше, че ще получи заповед за претърсване и секунди след като се обади в Централното управление, за да задвижи процеса, телефонът й иззвъня. Беше Роули.
— Ела отвън, май открихме нещо.
Тя излезе на тротоара, очаквайки слънчева светлина, но все още беше тъмно. Там долу Ники беше изгубила представа и за време, и за място и предположи, че вероятно точно това е целта.
Роули, Очоа, Ван Мийтър и Фелър стояха от другата страна на улицата под зелената козирка на ъгловия плод-зеленчук. Докато пресичаше 74-а улица, Ники трябваше да спре, за да не я прегази куриер на велосипед с дебели гуми. Той профуча край нея с нечия закуска в телената кошница зад гърба му и докато наблюдаваше следата от замръзналия му дъх, тя си даде сметка, че нейната работа не е най-тежката в града.
— Какво става? — попита Ники и пристъпи към тях.
— Открихме дрехи и една обувка, напъхана между двете сгради — каза Очоа, насочвайки фенерчето си към пролуката между плод-зеленчука и козметичния салон до него. Роули вдигна чифт тъмни панталони и мокасина с ресни и ги пъхна в кафява торба за улики.
— Ако търсиш скривалище, тези места са направо класика — каза Очоа. — Научих го в отдел „Наркотици“.
— Дай фенера, комисар Рекс, мисля, че има още.
Роули взе фенерчето от партньора си и коленичи пред отвора. След няколко секунди извади другата обувка и каза:
— Я виж ти!
— Какво? — попита Очоа. — Не бъди задник, какво има?
— Чакай малко. Ако не се беше нашишкал, можеше ти да го направиш вместо мен. — Роули изви рамо, за да посегне по-навътре в тясната пролука. — Ето, още една яка.
Ники очакваше кожа, покрита с остри шипове и стоманени халки, но когато Роули най-сетне стана и й я подаде, се оказа, че не става дума за нищо подобно. Това беше яка на свещеник.
През 2005 кметството на Ню Йорк инвестира 11 милиона долара, за да финансира изграждането на ЦБПРВ5, компютърен операционен център, сред чиито многобройни възможности е стряскащо бързата доставка на жалби и данни до полицаите по улиците. По тази причина Хийт успя да получи информация за самоличността на жертвата за по-малко от три минути, въпреки че населението на града е 8 милиона и половина. ЦБПРВ обработи данните и изплю жалба за изчезването на отец Джералд Граф, подадена предишната нощ от икономката му.
Ники възложи на Роуч да продължат огледа си, а самата тя подкара на север, за да разпита жената, подала жалбата. Фелър и Ван Мийтър не бяха на смяна, но Дъч предложи да помогне на Роули и Очоа, а Фелър изникна на прозореца й и каза, че ако не възразява да й прави компания, ще се радва да се вози при нея. Тя се поколеба — опасяваше се, че това е неговият начин след това да я покани на вечеря, но когато колега ветеран предлагаше помощ и то без да е на смяна, тя не можеше да откаже. Ако се опиташе да й предложи да излязат заедно, щеше просто да му откаже.
„Богородица на невинните“ беше на северната граница на участъка, в центъра на 85-та, между „Уест Енд“ авеню и „Ривърсайд“. Толкова рано сутринта щеше да стигне дотам за пет минути, ако не и по-малко. Щом излезе на „Бродуей“ обаче, пред театър „Бийкън“ ги хвана червена светлина.
— Радвам се, че най-сетне останах насаме с теб — каза Фелър, докато чакаха.
— Разбира се — каза Ники и бързо се опита да смени темата. — Благодаря ти за помощта, Ранди. Винаги има полза от още един чифт очи и уши.
— Така имам възможност да те питам нещо, без всички да разберат.
Тя погледна към светофара и се зачуди дали да не включи сирената.
— Така ли?
— Знаеш ли как си се представила на изпита за лейтенант? — попита той. Ники не очакваше този въпрос и се обърна да го погледне.
— Зелено — каза той и тя даде газ.
— Не знам, мисля, че се представих прилично. Трудно ми е да кажа със сигурност — каза тя. — Още чакам да обявят резултатите.
Когато наскоро обявиха изпита за лейтенант, Хийт се яви не заради желанието да я повишат, а защото не знаеше кога ще има втора възможност. Икономическата криза и орязаният бюджет се отразяваха на Ню Йорк не по-слабо, отколкото на всеки друг голям град и една от мерките, взети предишната година, беше да не повишават заплатите, отлагайки изпитите за по-висок чин.