— Бил е забъркан в нещо, да чуем какво знаете — довърши Делонгпри.
Ники погледна от единия Мъж в черно към другия. Бяха се разположили така, че докато следеше разговора им, тя имаше чувството, че наблюдава игра на тенис.
— Нищо не знам извън онова, което вече споменахте.
Това беше по-скоро вярно. Останалото беше косвено, като например порязания пръст на капитана. Делонгпри напевно отвърна:
— Глу-пос-ти.
Тя не се обърна към него. Вместо това отправи спокойния си отговор към Лъвел.
— Аз се занимавам с факти. Ако искате слухове, отново разпитайте детектив Хайнзбърг. Аз смятам да открия кой уби шефа ми.
— Да откриете кой го е убил ли? — Лъвел вдигна вежди и бръчките върху огромното му чело изписаха буквата Л. — Никой, той сам го е направил.
— Нямате доказателства за това.
— Вие току-що ни ги предоставихте — каза той, стана от бюрото и обиколи стаята, като подчертаваше всяко изречение, изправяйки по един пръст от свития си юмрук. — Съпругата на почтен, строг, но справедлив капитан е убита и той откача. Подхлъзва се, не може да се справи с напрежението и глутницата вълци от „Полис Плаза“ 1 се нахвърля върху него, предизвиквайки още по-голям хаос. Може би се е изкушил, може би е бил бесен на системата, но във всеки случай той се забърква в нещо — все още не знаем какво, но със сигурност ще разберем. И когато вие… неговото протеже… го разкривате и му разказвате играта вчера, той има чувството, че светът му се е сринал. — Лъвел щракна с пръсти. — След срещата ви си тръгва и налапва пищова.
Ники скочи на крака.
— Чакайте, мен ли обвинявате?
Лъвел се усмихна и в бузите му се впиха дълбоки вертикални бръчки.
— Дайте ми причина да смятам, че греша.
— Дотогава — добави Делонгпри, — ще трябва да живеете с тази мисъл.
Хийт си даде сметка, че някой я наблюдава и отмести втренчения си поглед от плуващия скрийнсейвър. Беше Очоа.
— Проверих лекаря, написал странната рецепта на отец Граф. Адресът е пощенска кутия и никой не е чувал за него.
Ники се отърси от тежката утайка, полепнала по нея след срещата й с „Вътрешни разследвания“.
— Има ли разрешително за Ню Йорк?
— Имал е, но е малко сложно — отвърна следователят. — Преди десет години е починал в старчески дом във Флорида.
Телефонът й иззвъня. Обаждаше се Хайнзбърг, за да й каже, че са довели наркопласьора.
— Никога преди не съм го виждал — каза Алехандро Мартинес и плъзна снимката на Серджо Торес обратно към Хийт, която забеляза колко деликатни са ръцете му. Дори маникюрът му беше безупречен.
— Сигурен ли сте? — попита тя. — Според досието е бил арестуван в Бронкс и Уошингтън Хайтс. Горе-долу по това време сте излезли от затвора.
— Уверявам ви, оттогава не съм продавал наркотици, нито съм се събирал с престъпници. Освободен съм условно и това би нарушило правилата. — Той се изкиска. — Град Осининг има много предимства, но нямам намерение да се връщам там.
Ники огледа този изискан баровец с подчертано континентален вид и се зачуди колко ли кръв е събрал под чистите си лакирани нокти, докато го спипат. На 62 години приличаше на достолепен джентълмен от сапунена опера — с достойно прошарени слепоочия и костюм „Хюго Бос“. Кой би заподозрял колко живота е съсипал и от колко трупа се е отървал, тъпчейки ги в празни петролни варели и варни ями?
— Изглежда, че оттогава насам животът се е отнесъл добре към вас — отбеляза тя. — Скъпи дрехи, бижута… Харесва ми гривната ви.
Мартинес свали гривната с монограм от дясната си китка и й я подаде, за да й позволи да се наслади на тежкото, обсипано със скъпоценни камъни сребро.
— Хубава е — каза тя. — Това какво е, изумруди ли?
— Да. Харесва ли ви? Купих я от Колумбия. Видях я, докато бях там по работа и не можах да й устоя.
— Наскоро ли я взехте?
Хийт не разпитваше, защото смяташе да си купува бижута. Вършеше си работата.
— Не. Положително сте наясно, че условията на освобождаването ми не позволяват да напускам страната.
— Но определено можете да си позволите една-две такива гривни, г-н Мартинес, явно имате доста пари.
— Опитът ми в „Синг Синг“ ме накара смирено да размисля върху парите и ползата от тях. По мой собствен начин се опитвам да използвам богатство, което успях да спестя, като оръжие на доброто.