— Това отнася ли се до парите, спечелени от дрога? Имам предвид сумата от няколкостотин хиляди, която спечелихте в Атлантик сити през 2003-та.
Мъжът не се притесни.
— Нямам никаква представа за какво говорите.
Ники посегна към стола до себе си и премести отворените кутии с пари върху масата.
— Това ще опресни ли паметта ви?
За пръв път, откакто бе влязла в стаята, Хийт видя как фасадата му се пропуква. Не много, но очите му се стрелнаха първо на едната страна, а после — на другата.
— Не? Нека ви помогна. Тези пари са от сделка, включена във вашия апартамент над едно казино. Купувачът е бил агент на УБН под прикритие. Дошъл е при вас с микрофон и е трябвало да излезе със сак, пълен с кокаин, но вместо това се е появил в един ров в Пенсилвания три седмици по-късно.
Чаровният блясък в очите му изчезна, погледът му стана суров, но той не каза нищо.
— Нека ви покажа още нещо — каза Ники и му подаде снимка на отец Граф.
— И този не го познавам.
Лъжеше. Колкото и да беше хладнокръвен, Мартинес се издаваше по обичайния начин — премигваше, устата му пресъхна.
— Погледнете отново, мисля, че го познавате.
Той хвърли още един кратък поглед и й върна снимката.
— Опасявам се, че не е така.
— Имате ли представа как парите са се озовали у него?
— Спомнете си отговора на предишния ви въпрос. Не го познавам.
Ники разказа на бившия престъпник за убийството на свещеника и го попита къде е бил онази нощ. Той се замисли, вторачен в тавана, и прекара тебеширен език по коронките си.
— Доколкото си спомням, бях на вечеря. Да, в „Ла Гранюи“. После се върнах в апартамента си и прекарах остатъка от нощта там. Взех под наем „Спектър на утехата“ на блу рей. Вие спокойно можете да играете момиче на Бонд, следователю.
Хийт пренебрегна коментара, но си записа алибито му. Събра кутиите с парите и се приготви да стане, после ги остави обратно на масата и отново отвори тефтера.
— А къде бяхте вчера между 11 сутринта и 2 следобед?
— За всички убийства в Ню Йорк ли възнамерявате да ме обвините?
— Не, г-н Мартинес. Стигат ми само тези две.
След като занесе парите в склада, Ники се върна в общия офис, за да прослуша съобщенията си, преди да тръгне за устния изпит. На прага спря и невярващо се огледа. От „Вътрешни разследвания“ напълно бяха опразнили кабинета на капитан Монтроуз. Не бяха оставили нищичко.
Късно същия следобед на „Полис Плаза 1“ повикаха Хийт по име. Тя остави списанието, върху което не бе успяла да се съсредоточи и влезе в изпитната стая. Беше точно такава, каквато си я представяше, докато се готвеше за устния изпит. Колеги, които го бяха държали, й казаха какво да очаква — осветена с флуоресцентни лампи класна стая без прозорци, където петима изпитващи — група от действащи капитани и администратори — седяха на дълга маса, срещу която бе поставен един самотен стол — нейният. Щом седна и ги поздрави, динамиката се промени и внезапно й напомни за сцената със съдиите от балетното училище във „Флашданс“. Де да можеше да вземе изпита, като покаже някоя стъпка…
— Добър ден, детектив Хийт — започна главният администратор от „Личен състав“. В Ники се надигнаха вълнички предизпитна тревога. — Всеки член на изпитната комисия ще ви зададе въпроси с отворен край, отнасящи се до отговорностите на един лейтенант от Нюйоркската полиция. Можете да им отговорите по избран от вас ред. Всеки от нас ще ви постави оценка и ще съберем резултатите, за да определим дали кандидатурата ви е подходяща. Разбирате ли процедурата?
— Да, сър, разбирам я.
И изпитът започна.
— Според вас коя е най-голямата ви слабост? — попита жената от „Връзки с общността“. Това си беше капан — ако кажеш, че нямаш слабости, ти отнемат точки заради арогантност. Ако обаче назовеш недостатък, който се отразява на работата ти, може спокойно да си излезеш веднага.
— Моята слабост е — започна Ники, — че държа твърде много на работата си, което се отразява на личния ми живот. Това е защото за мен не става дума за работа, а за кариера. Или по-точно за мисия. Управлението е моят живот. Да служа на жертвите, рамо до рамо с колегите си…
Това, че говореше от сърце, успокои сценичната й треска. Доволните изражения на изпитващите й подсказаха, че е на прав път и това също й помогна да остане хладнокръвна.