Тъй като вече беше съсредоточена и спокойна, въпросите, които й зададоха през следващия половин час, приличаха повече на искрен разговор, отколкото на важен изпит. Ники умело отговаряше на запитвания както за евентуалното й отношение към подчинените й, така и за мнението й за мултикултурализма на работното място, сексуалния тормоз и това кога да разрешава и кога да не разрешава авто преследвания.
Изпитът наближаваше към края си, когато един от съдиите, капитан от Статън Айлънд, чийто език на тялото подсказваше, че е единственият, който се съмняваше в нея, каза:
— Разбирам, че онзи ден сте убили човек.
— Мисля, че са двама, сър, но потвърдихме само за единия.
— Какви са чувствата ви по този повод?
Ники направи пауза, преди да отговори — знаеше, че и този въпрос е подвеждащ.
— Изпълнени със съжаление. Ценя живота и убийството е… и винаги ще бъде… последен вариант, но ако обстоятелствата са такива, съм длъжна да реагирам.
— Смятате ли, че схватката е била справедлива?
— При цялото ми уважение, капитане, ако някой търси честен бой, по-добре да не вади оръжие срещу мен.
Съдиите удовлетворено си кимнаха един на друг и подадоха листовете с оценките на модератора. Той ги прегледа и каза:
— Ще трябва да ги изчислим, разбира се, но мога убедено да заявя, че се справихте отлично, детектив Хийт. Като имаме предвид отличната ви оценка на писмения изпит, имам чувството, че ще получите добри новини и то скоро.
— Благодаря ви.
Администраторът от „Личен състав“ каза:
— Не искам да слагам каруцата пред коня, но мислили ли сте да поемете командването на вашия участък?
— Не.
Той се ухили.
— Аз бих.
Точно в 9 сутринта на следващата сутрин детектив Хийт застана на рецепцията във фоайето на сградата „Терънс Кардинал Кук“ в Сътън Плейс. За Ники беше странно да се намери точно в Епархията, докато се бореше с лекия си махмурлук и приятната мускулна треска след страхотната нощ с Руук. Той беше настоял да отпразнуват подобаващо успеха й на устния изпит и донякъде го бяха сторили. В гърдите й се надигна топло чувство при мисълта каква късметлийка е — в живота й присъстваше мъж, който винаги побягваше към светлината, щом се спуснеше мрак. Спомни си как го разсмя, крещейки „Четиристишие“ в критичен момент в леглото и на лицето й изплува унесена усмивка.
Когато вратите на асансьора се отвориха на деветнайсетия етаж, където бяха канцелариите, там я чакаше един асистент с кафяв костюм, който се представи като Роланд Джаксън.
— Монсиньорът ви очаква — заяви той.
Носеше цял куп кафеникави пликове в едната си ръка, с другата й направи знак да го последва към най-близката врата и докато влизаха, обяви:
— Детектив Хийт пристигна!
Хванаха монсиньора точно докато обличаше черното си сако и когато дойде да се ръкува и с двамата, той още нагласяше единия лакът.
— Здравейте, аз съм Пийт Линч.
— Благодаря ви за отделеното време, монсиньор — отвърна Ники, връщайки топлата му усмивка. Макар че беше жадна, отказа и кафето, и чая и тримата седнаха на скромните столове до бюрото му.
— Доколкото разбирам, става дума за Джери Граф — каза монсиньор Линч и лицето му се помрачи. — Такава потресаваща загуба. Където и да се случи, подобно нещо ще окаже влияние, но то е особено дълбоко в нашето братство. Би трябвало да ме разбирате, чух, че и вие сте загубили един от своите. Молим се и за него.
Тя му благодари и отново насочи разговора към отец Граф.
— Тъй като вие отговаряте за всекидневните дела в Епархията, исках да ми помогнете да добия представа за него като пастор. Наясно ли сте дали е имал проблеми?
— Какви например?
— Ами, например финансови разминавания в счетоводството на енорията. Конфликти с енориашите или с някого тук? Непристойно поведение… от какъвто и да е характер?
— Можете да го изречете, следователю. Сексуални злоупотреби ли имате предвид?
— Да.
Ники си даде сметка, че се взира в монсиньора, а после го изучава.
— Не и такива, с които да съм наясно.
Той отмести поглед и свали очилата с телени рамки, за да потърка основата на носа си между палеца и показалеца си.
— Роланд извади счетоводните книги. Откри ли нещо нередно в тях, Роланд?
— Не, нищо подобно — отвърна г-н Джаксън, потупвайки папките в скута си. — Балансът винаги излиза, енориашите му много го обичаха и не беше замесен в никакви скандали.