След като Хийт й разказа за резултатите от изпита и обаждането на Филис Ярбъро, Лорън я поздрави, но й се стори унила. Каза, че въпреки добрите новини много се тревожи за Ники след изпитанието в Сентръл Парк. Следователката хвърли поглед към Втора улица, където Дзверът седеше в колата си и я увери, че се чувства достатъчно сигурна.
— След обяд отивам на най-безопасното място в Манхатън. Семейство Монтроуз нямаха никакви роднини, така че ще се отбия на „Полис Плаза“ 1, за да видя как мога да помогна с погребението.
Храната пристигна, патоанатомът разполови бургера си и попита:
— Значи нямат роднини, нито деца?
— Кучето им беше като дете.
— Какво куче?
— Дългокосмест дакел, също като твоя.
Хийт извади парче разтопено сирене от лъжицата си видя как зъбчатите колела в главата на приятелката й се завъртат.
— Д-р Пари, преди да си наумите, че е време Лола да си има по-голяма сестра, имайте предвид, че Пени е при съседката на капитана и тя иска да я задържи.
— Пени… — каза Лорън. — Сигурно е много сладка.
— Подскачащо космато сладурче — отвърна Ники и се замисли. — Поредната причина теорията за самоубийство да ми изглежда слаба. Капитанът обожаваше Пени. Каквото и да е станало, той не би могъл просто да я зареже.
— Ако ще се опитваш да промениш посоката точно с този довод, желая ти успех — каза Лорън. — Нещата вече са набрали инерция. Липсват само подписите и печатът под изявлението за самоубийство.
Ники се вгледа в приятелката си.
— Съмнения ли долавям в гласа ти, или си внушавам?
— Аз съм учен, скептицизмът ми е втора природа.
— Но…
Лорън Пари остави недовършения бургер и попи устата си със салфетка.
— Траекторията на куршума не ми харесва. Вписва се, но според мен твърде много криви напред и наляво. Освен това изстрелът е бил в брадичката.
И двете знаеха, че повечето самоубийци намаляват шансовете да оживеят, като пъхат цевта в устата си. Затова ченгетата използват жаргонния израз „лапнал пищова“. Лорън явно усети, че Ники мисли усилено, защото добави:
— Да, по ръката му имаше следи от барут.
Хийт бутна супата си встрани и се взря през прозореца, потънала в мисли.
Изражението на лейтенанта, когато му показа списъка си, трябваше да й подскаже, че нещо не е наред.
— Разбирам… да. Един момент, моля.
Погребалният агент на управлението отиде до бюрото в дъното на малкия си кабинет и набра някакъв номер, без да сяда. Докато чакаше, Ники разгледа Почетния списък на загиналите, чиито имена бяха увековечени върху сребърните паметни плочи, покрили стените на приемната. Снимки в рамки проследяваха историята на погребенията в Нюйоркската полиция — от кафеникави до черно-бели, цветни и дигитални. Тя прегледа списъка си, в който изброяваше хора, които да се изкажат и предлагаше да бъдат включени гайди от Изумруденото общество19, както и хеликоптер, който да прелети по време на церемонията, защото преди да стане следовател, капитан Монтроуз бе служил във въздушен отряд.
Лейтенант Прескот се върна.
— Желаете ли да седнете?
— Проблем ли има?
Изражението му стана сериозно.
— Детектив Хийт, оценявам желанието ви да ни помогнете с погребението на капитан Монтроуз, но плановете ни не включват нищо толкова… мащабно… в този конкретен случай.
— Заради хеликоптера ли? Виждала съм да се прави, но това е само предложение.
— Честно казано — поясни той със симпатия в очите, — плановете ни не включват нито едно от предложенията ви. — Ники се намръщи и той добави: — Е, може би изказване от… от вас, ако желаете.
Някой влезе и когато се обърна, Хийт видя Хамнър, по риза и вратовръзка.
— Трябваше да ми позвъните, Хийт, щях да ви спестя пътуването дотук.
— Вие какво общо имате? — попита тя, но насочи въпроса към Прескот.
— Аз му се обадих — обясни лейтенантът. — В случаи, подлежащи на интерпретация, се консултираме с Комисаря по юридическите въпроси.
— Не ми е ясно какви са интерпретациите — каза Ники.
— Съвсем просто е — отвърна Чукът. — Трябва да решим дали се полага погребение с почести в случай, когато покойникът не е загинал на служба. Кучетата пазачи в бюджетния отдел веднага хукват към съда, ако общината харчи фриволно.