— Фриволно?!
Хамнър разпери ръце.
— Успокойте се, само цитирам! Хората, които биха ни съдили използват тази фраза — и нея, и по-лоши от нея. Въпреки това е факт, че да погребваме с почести полицай, извършил самоубийство, чиито подозрителни действия може би го въвличат в убийство…
Той поклати глава.
— Не вярвам на ушите си — каза Ники. — Става дума за ветеран, за командир, награждаван с медали. Все още не са отсъдили, че става дума за самоубийство. И какви са тези работи за „подозрителни действия, които може би го въвличат в убийство“?
— Ами, от вас го чух. Да, съобщиха ми за срещата ви с „Вътрешни разследвания“ тази сутрин.
Хийт беше зашеметена. Изопачаваха собствените й думи.
— Това е недопустимо. Погребение без почести? Какво точно планирате, Зак, картонена кутия и количка от супермаркет?
Прескот се намеси, за да потуши бурята.
— Предлагаме много хубава церемония в дом на покойниците в близост до жилището му, и ескорт с мотоциклети до парцел в близост до този на съпругата му.
— Това ли е последната ви дума?
— Да, освен ако някой друг ще плаща — отвърна Зак.
— Това е обидно.
— Така става, когато постъпиш като страхливец.
— Г-н Хамнър… — предупреди го Прескот, но Ники не смяташе да млъкне.
— Край — заяви Хийт. — Знам как да постъпя. Ще оповестя всичко.
— Нищо подобно няма да правите — каза Хамнър. — Знаете ли какви щети ще нанесете, ако говорите с медиите?
— Силно се надявам да сте прав — каза тя и си тръгна.
Когато се върна в общия офис, Ники още беше бясна. По пътя към управлението разказа всичко на Руук по телефона и въпреки че се беше успокоила, когато оповести пред целия отряд каква унизителна плесница е получил Монтроуз, гневът й се разпали отново. Думите на монсиньора за вярата в семейството въпреки недостатъците му не й помогнаха особено.
Затова Ники Хийт постъпи така, както винаги постъпваше при подобни обстоятелства — посвети се на работата си.
— Докарайте Лорънс Хейз веднага щом се върне в Ню Йорк — каза тя на детектив Роули. — Отправил е напълно конкретна писмена заплаха към отец Граф и искам да ми го доведете веднага.
Тя му даде копия от разпечатания имейл, за да ги раздаде на останалите.
— Леле… — реагира Роули, докато го четеше. — Отивам.
— Имам новина, от която може да ти стане малко по-добре — каза Очоа. — Постоянно се чудех защо икономката на отеца, г-жа Борели, се държи толкова странно, когато стане дума за тайнствения гост. — Той посочи непознатия мъж на снимката от „Роби на удоволствието“. — Затова пуснах името й в базата с известни нарушители.
— Чудесна идея — каза Шарън Хайнзбърг, чиято отговорност беше да открие кой е и на която това явно не бе хрумнало.
— Както и да е — продължи Очоа, сякаш Шарън не се беше обадила, — излезе ми един Пол Борели, в Бенсънхърст. Нищо сериозно, задържан е няколко пъти за притежание на марихуана и размирно поведение.
Той й подаде снимка, която доста приличаше на тази на дъската.
— Син ли й е?
— Племенник.
— Достатъчно е, за да се засрами леля му. Посетете го — нареди Хийт и закачи снимката на дъската до тази от клуба. — Добро хрумване, между другото.
— Да — каза детектив Хайнзбърг. — Добро хрумване.
Когато Ники се прибра и отвори вратата на апартамента си, тя се удари в нещо и след няколко сантиметра заседна.
— Бау — каза Руук от другата страна. — Изчакай малко. После я отвори широко — държеше отвертка, а до краката му имаше столче.
— Какво правиш? — попита тя.
— Имам изненада за теб — оповести и той посочи мястото над вратата, където беше монтирал безжична камера тип „червило“. — Е? Какво мислиш?
— Бебе-кам, Руук?
— Поправка: Ники-кам. След като колегите ти взеха отпечатъци, реших, че ти трябва допълнителна сигурност и се отбих в шпионския магазин на „Кристъфър“. С часове мога да вися там. Най-вече защото от всеки монитор ме гледа собствената ми физиономия — поясни той и застана пред огледалото в антрето. — Ама много съм привлекателен, нали?
Тя мина покрай него и погледна към камерата.
— Не си я монтирал зле.
— О-о, това е като в порнофилм, аз съм небрежният майстор — усмихна се Руук. — Както знаеш, в работата ми няма нищо небрежно.