— Не виждам проблем — продължи Руук. — Статията може да е жълта, но удря право в целта, нали?
— Това е проблемът. Тя не назовава източниците си, но някой от управлението очевидно й дава информация. — Тя спря да се разхожда и прехапа долната си устна. — Ще решат, че съм аз.
— Кои?
— Онези от „Полис Плаза“ 1. Моментът е ужасен — избухнах пред Зак Хамнър и заплаших да говоря с пресата.
— Говори ли?
— Разбира се, че не.
— Тогава не се притеснявай.
— Ще видим — каза тя и прочете статията още веднъж.
Ники можеше да се обзаложи, че източникът на Там Шфайда е Шарън Хайнзбърг. Когато отиде на работа следващата сутрин, всички в общия офис говореха за статията в „Леджър“ и когато огледа лицата им, единственият човек, за когото Хийт можа да си представи, че би говорил с медиите, беше единствената следователка, която не участваше в обсъжданията… защото седеше на бюрото си, увлечена в личен разговор.
Под вулканичния облак от отрицателни чувства ясно се усещаше само едно — никой в сградата не изпитваше смесени чувства по повод погребението на Монтроуз. Роуч вече бяха открили сметка за дарения в една местна банка и всички казаха, че ще се включат.
— Майната им — обяви Очоа. — Ако Централното управление няма да изпрати шефа както подобава, ще го направим ние.
Ники извика отряда около дъската, за да пренасочи енергията им от клюките към работата.
— Детектив Очоа, докъде стигнахте с племенника на г-жа Борели?
— Вчера се отбих при Поли Борели в Бенсънхърст, където е готвач на половин работен ден в пицария „Легендарният Луиджи“.
— „Оригиналният Луиджи“ ли? — попита Раймър.
— Не, „Легендарният“. „Оригиналният“ бил копирал от него.
— А Поли? — попита Хийт.
— Казва, че никога не се е виждал с отец Граф. Да ви кажа, не ми заприлича на човек, който ходи на църква. Призна си, че понякога се отбива в „Роби на удоволствието“, но не и в нощта, когато е бил убит пасторът. Има алиби, бил е в друго заведение на Алеята, наречено… — Той отвори бележника си и прочете: — „Дързост и срамота“.
Останалите се разсмяха — случваше се за пръв път от доста време насам. Ники ги изчака да се успокоят и каза:
— От уважение към г-жа Борели ще спрем дотук.
Съчувствието й взе връх — Ники не искаше да засрамят още повече възрастната жена.
В дъното на стаята изведнъж настъпи оживление, хората започнаха да се обръщат. В офиса влезе пухкав мъж с бяла риза и две златни нашивки.
— О — каза той. — Очевидно ви прекъсвам.
Хийт пристъпи към него.
— Няма проблем, капитане, мога ли да ви помогна?
Той застана до нея и се обърна към отряда.
— Вероятно е най-добре всички да присъстват. Аз съм капитан Айрънс, назначиха ме за временен началник на това управление. Задачата ми е да успокоя нещата тук, докато се реши кой ще бъде постоянният заместник на капитан Монтроуз. — Той направи пауза и Ники видя, че много погледи се насочват към нея, но реагира стоически и отдаде цялото си внимание на временния шеф. — Вярно е, че идвам от Администрацията и минаха доста години от последната ми операция на улицата. Знам, че не мога да заменя стария ви командир, но ще се постарая ситуацията да устройва всички. Става ли?
От помещението се надигна колективно „Става“ и макар че беше анемично, той каза:
— Благодаря ви.
После се обърна към Ники.
— Детектив Хийт, може ли за момент?
Отидоха в кабинета на Монтроуз и останаха прави, защото след светкавичната чистка на „Вътрешни разследвания“ той все още беше празен.
— Явно ще трябва да си набавя мебели.
Той седна на перваза, под който беше радиаторът и Ники забеляза как отворите между копчетата на ризата му зеят заради мекия корем.
— Знам каква е репутацията ви. Вие сте изключителен детектив.
— Благодаря ви — отвърна тя. — Старая се.
— Ето какво — имам шанс да обърна нещата тук. Като посока, искам да кажа. — Докато тя се чудеше как можеш да обърнеш нещата другояче, той й хвърли самодоволен поглед. — Сега, наясно съм, че работите върху няколко случая с изтекъл срок.
Хийт деликатно го поправи.