— Всъщност работя върху един активен. Срещата, която… ъ-ъ, към която се присъединихте, се отнасяше до него. Мъртвият свещеник.
— Това е много хубаво, но случаят минава на заден план. Считано от сега. Поставил съм си за цел да докажа какво мога да постигна тук, което означава да започна на чисто, със случаи, за които отговарям още от самото начало. Започваме днес. Веднага.
— Извинете ме, капитан Айрънс, но бях нападната от петима въоръжени мъже в Сентръл Парк, трима от тях са още на свобода и вярвам, че това е свързано с убийството на Граф.
— Вярвате? Това презумпция ли е? Теория?
— Да, знам, че не е равносилно на доказателство — каза тя, чувствайки, че е нагазила в плаващи пясъци. — Работя усилено, сър, и тъй като и без друго започнахме бавно, не смятам, че това е моментът случаят да мине на заден план.
— Разбирам личния ви интерес.
Забележката му звучеше презрително, защото беше презрителна. Той скръсти ръце, огледа подробно ваксата по обувките си и каза:
— Мъжът, когото сте убили, е имал връзки с бандите, нали?
— Да, но…
— Чета всички бюлетини относно посвещенията в бандите, понякога кандидат-членовете трябва да убиват полицаи. Мисля, че ще услужа и на двама ни, ако прехвърля случая на специализирания отдел. Ако сте мишена, ще можете да се отдръпнете от случая, за да бъдете в безопасност и да се съсредоточите върху моите приоритети. — Той не дочака отговор. — Така, нататък. Разбирам, че преди около половин час един от патрулите е открил труп в един от тунелите за пешеходци в Ривърсайд Парк. Бездомник. Ако обаче има нещо гнило, искам да демонстрирам усилена дейност. Случаят е от първостепенна важност.
Детектив Хийт се замисли за миг, а после се усмихна.
— В такъв случай ви трябва най-добрият ми следовател. Шарън Хайнзбърг.
— Можете ли да се лишите от нея?
— Ще се справя, сър.
Стори й се доволен. Ники щеше да е още по-доволна, когато заемеше мястото му.
До бюрото на Хийт се приближи детектив Раймър.
— Току-що се срещнах с агента на нашия танцьор. Този човек е пълна карикатура. Самоходна перука, работи в малък бълхарник в Челси.
— Някакви неразбирателства между него и немеца?
— Нищо подобно. Каза, че Мюлер бил сериозен клиент, който работел здраво, не се забърквал в неприятности и му изкарвал куп пари. Единствената спънка била, че наскоро приятелят му починал. След това Мюлер си сменил адреса и се скрил в миша дупка. Не отговарял на обажданията му и така нататък.
— Как е умрял приятелят му? — попита Хийт.
— Тук те изпреварих. Вече проверих — от естествена смърт. Имал вроден сърдечен порок и часовникът му просто спрял да тиктака.
На съседното бюро детектив Роули затвори телефона толкова припряно, че не улучи вилката. Докато се обличаше, той постави слушалката на мястото й и хукна към тях.
— Частният самолет на Лорънс Хейз току-що е кацнал в Тийтърбъро.
Офисите на „Лансър Стандард“ в Ню Йорк бяха на най-горните два етажа на небостъргач от черно стъкло на „Вандербилт“, на няколко пресечки от станция „Гранд Сентръл“. Пътниците всеки ден минаваха покрай тази сграда, без да й отделят особено внимание, освен ако бяха клиенти на шивашкото ателие за мъжки ризи по поръчка на първия етаж или на скъпия фитнес салон в мазето.
— Г-н Хейз очаква ли ви? — попита жената на рецепцията във фоайето.
Детектив Хийт се замисли върху съществото на работата, която вършеха войниците и шпионите под наем, а после — за онзи, който Руук беше забелязал да оглежда апартамента й, и каза:
— Обзалагам се, че г-н Хейз вече знае, че сме тук.
Рецепционистката ги покани да седнат, но трите ченгета се отдалечиха от розовия мраморен плот и останаха прави. Роуч настояха да я придружат на срещата — Дзверът, сбутан в синьо-бялата си кола, я пазеше в движение, но Роули и Очоа не искаха да я пуснат сама в офисите на доставчик на ЦРУ.
Секунди след като автоматът избръмча, двама мъже в отлична физическа форма отвориха облицованата с дърво врата към вестибюла. Докато минаваше покрай тях, Ники забеляза, че костюмите им са скроени така, че да им позволяват да носят раменни кобури, което я накара да се зачуди дали шивашкото ателие на приземния етаж не съществува благодарение на нуждите на „Лансър Стандарт“. Преди да продължат, вратата към фоайето трябваше да се заключи зад тях. Щом резето се спусна, един от пазачите притисна палеца си към скенера и вратата пред тях се плъзна встрани.