На върха на спираловидно стълбище, покрито с килим, беше надстройката, в която се намираше чакалнята пред големия кабинет на Лорънс Хейз. С много делови тон един от охранителите каза:
— Бих желал да взема оръжията ви.
— Бих желал да се пробвате — отвърна Очоа не по-малко делово. Хийт също нямаше никакво намерение да даде пистолета си и се зачуди какво ли ще се случи, ако се наложи три нюйоркски ченгета да се взират мръсно в отдалечаващите се гърбове на двама здравеняци.
Вратата се отвори и Хейз каза:
— Свободно, нека да влязат въоръжени.
Хийт го разпозна — беше търсила информация за него в интернет, а и гледа профила му по „20/20“20 една година преди той лично да поведе дръзка мисия с хеликоптери, за да спаси един от хората си, отвлечен от талибаните. Беше достатъчно привлекателен, за да се снима в „Топ Гън“, но по-нисък, отколкото бе очаквала. Във видеоматериала със смях се беше описал като „вбесена кобра с ръст метър и седемдесет“ и изглеждаше именно така благодарение на острия си поглед и стройното тяло, чиито мускули ясно се очертаваха под черната блуза и тесните дънки „Гал“.
Хейз взе сака си от дивана, метна го до бюрото и им направи знак да седнат, после се настани на светлокафявия кожен стол, който много си отиваше с пясъчната му коса ала Стийв Маккуийн и златистия му тен. Небрежно кръстосаните му крака, тъмните очила, закачени на V-образната му яка и сърдечната му усмивка предразположиха Ники, но докато се настаняваше между Роули и Очоа, тя си спомни, че това е мъжът, който може би бе поръчал убийството на отец Граф, а след това бе пратил група свои служители в Сентръл Парк, за да се разправят и с нея. Искаше да научи повече по тези два въпроса или поне да чуе отговорите му и да провери дали ще надуши нещо гнило.
— Какво мога да направя за вас? — попита той. Хийт реши да дръпне килимчето изпод позата му на спокоен домакин.
— Като начало можете да ми кажете какво чувствахте, когато убихте отец Граф.
Реакцията на Хейз беше любопитна. Не — изключително странна. Вместо да се изнерви, той отпусна глава назад, усмихна се и заговори така, сякаш озвучаваше документален филм за природата.
— И така, девойчето започва с безсилен опит да наруши равновесието на обекта. Класическа начална хватка, с други думи… — Той се наведе напред, за да я погледне в очите и довърши: — … клише.
— Не отговорихте на въпроса ми, г-н Хейз.
— Ще трябва да заслужите отговорите ми, госпожичке. — После отново възприе маниера на разказвач. — Оп-па! Право в десетката от раз! Отговорът я дразни, сексисткият намек — още повече. Какво ли ще направи сега?
Хийт знаеше точно какво е намислил. Опитваше се да я ядоса, за да я обърка и да й отнеме инициативата. Вероятно защитна техника при разпит, която преподаваше на хората си в Илай, Невада. Тя си наложи да игнорира психологическите му трикове и продължи да се придържа към замисъла си.
— Къде бяхте в нощта, когато пасторът е бил убит?
— Защо?
— Защото подозирам, че може да сте го убили и искам да потвърдя местонахождението ви.
— В действие влиза стратегия номер 2 — обяви той. — Категоричното „Как се чувствахте, когато го убихте“ отстъпва място на жалкото и безволево „Може да сте го убили“. Ех, защо ми пращат аматьори?
— Къде бяхте, г-н Хейз?
— Къде ли? Ами… къде ли не. — Той се засмя. — Което може да значи толкова много места. Хубавицата има дъ-ъ-ълго да ги проверява.
Ники реши да смени скоростите. Извади снимката на Серджо Торес и му я подаде.
— Познавате ли този мъж?
— Това не е мъж. Това е снимка. — Той присви едното си око. — О, да не би великата катаджийка да няма чувство за хумор?
— Името му е Серджо Торес — продължи Хийт, — и искам да знам дали някога е бил сред служителите ви.
Той кимна.
— На този въпрос ще отговоря. — Хейз изчака, за да се наслади на момента. — И отговорът ми е, че не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че някой работи за мен по причини, свързани с безопасността на персонала. И с националната сигурност. — Хейз отново се засмя и каза на Роули: — Питайте Джулиън Асанж.
— Значи никога не сте го виждали? — настоя Хийт.
— Хмм, всичките ми изглеждат еднакво.
Зад нея Очоа се стегна, но тя леко го сръчка с лакът и той се успокои. Хейз вдигна ръка като ученик.