Выбрать главу

— Сега може ли аз да попитам нещо? — Ники изчака, а той продължи: — Защо ме питате за този… омбре?

— Защото в деня, в който се опита да ме убие, един от служителите ви е бил видян да оглежда апартамента ми.

За пръв път го изненада. Не много, но погледът на кобрата поомекна.

— Нека ви кажа нещо, г-це полицай. Ако смятах да ви следя, никога нямаше да го разберете.

Този път коментарът беше на Хийт. Тя погледна към тавана и каза:

— Неуязвимият генерал-наемник се е осрал, но заема героична мачовска поза, докато мислено си отбелязва да открие и убие шофьора разузнавач. — После отново го погледна и заяви: — Новобранец.

Докато Хейз смилаше чутото, тя извади имейла от Епархията и прочете:

— „Чували ли сте за нещо, наречено «тикритска поправка»? Аз съм чувал, падре. Страдате, докато започнете да молите за смърт, а после страдате още малко. Всъщност, много. Най-хубавото идва, когато замолите бог за милост, а той се изплюе върху мизерната ви прогнила душица.“

— Той прикри влечугото, което посегна на детето ми.

Арогантността на Хейз се разклащаше, потиснатият бащин гняв бе на път да изригне.

— Значи не отричате, че вие сте го писали? — попита тя.

— Не ме слушате! Онези отнемат детската невинност, а после се крият в расата и зад гърбовете на себеподобните си.

Ники вдигна листа.

— Това описание много напомня на начина, по който е умрял отец Граф.

— Чудесно. Копелетата, които защитават педофилите, остават с едно по-малко.

Задъхан, той седна и се приведе напред, почти опирайки гърди върху бедрата си. Ники се изправи.

— Г-н Хейз, бих ви дала визитката си, но съм сигурна, че из основи сте проучили къде и как да ме намерите. Когато имате алиби за онази вечер, най-добре ми съобщете какво е. Или ще се върна да ви арестувам. Където и да се намирате.

* * *

Тримата детективи изчакаха, докато се озоват на тротоара на „Вандербилт“ — бяха приели, че в сградата вероятно има и микрофони, и камери.

— С какво се беше надрусал тоя? — попита Роули.

— Всичко беше преднамерено, Роулз. Прилагаше ми психо трикове.

След това Хийт каза:

— Искам да се съсредоточите върху Серджо Торес. Разпитайте съучениците му от детската градина, ако се наложи. Гаджета, банди, съкилийници — говорете с всички. Открийте с кого е бил свързан и ще спипаме убиеца.

Очоа вдигна очи към покрива на черната сграда.

— Толкова близо бяхме!

— Не достатъчно — каза Хийт. — Хейз не ни даде нищо конкретно. Каза само, че се радва, че пасторът е бил убит, а не, че той го е направил.

— Ами имейлът? — попита Роули.

Ники тръсна глава.

— Всеки адвокат с лекота ще го направи на решето, защото вътре той не споменава, че смята да действа. Изразява се риторично, заплахата не е директна.

— Кажи го на отец Граф — отбеляза Очоа.

— Явно сме малцинство, но всички знаем, че тук става дума за нещо повече от убийството на отеца, момчета — каза Ники. — Имаме и нападението срещу мен, плюс неприятностите, в които беше затънал капитан Монтроуз.

— Нали не мислиш, че е имал нещо общо с убийството? — попита Роули.

— Не, разбира се. За себе си съм сигурна, но не бива да се поддаваме на чувствата си. Така ще видим къде ще ни отведе следата.

— Жалко, че новият ни шеф не вижда нещата така — каза Очоа.

Телефонът на Хийт избръмча — есемес от Зак Хамнър.

„Моля елате на ПП 1 до 30 мин. Моля потвърдете.“

В гърдите на Ники се надигна тържество. Тя отговори с „да“ и каза на Роуч:

— Не губете вяра, момчета. Помнете, Айрънс е тук временно.

* * *

Снегът заваля на парцали и превърна пътуването до Парк Роу в кошмар. Ако беше взела метрото, Ники можеше просто да се шмугне в „Гранд Сентръл“ след срещата с Хейз и да вземе бързия влак до Сентър стрийт. 15, максимум 20 минути и готово, но тъй като останалите двама ловци от Сентръл Парк още бяха на свобода, Роули и Очоа настояха, тя се предаде и позволи на Дзвера да я откара до „Полис Плаза“ 1.

Харви почти не говореше, което я устройваше — Ники се опитваше да прочисти мислите си преди Голямото събитие и можеше да мине и без приказки. Проговориха си единствено когато му се стори, че тя закъснява за срещата, той предложи да включи сирената, а Хийт отказа. Харви компенсира отказа й със сръчно въртене на волана и злоупотреби с клаксона и когато излезе пред сградата на Общината, тя беше напрегната и на път да повърне.