Хийт влезе във фоайето десет минути преди срещата и макар че не го очакваше, откри, че те са й нужни, за да се вземе в ръце. След повишението и клетвата можеше да се наложи да се обърне към комитета и тя не искаше да изглежда притеснена. Ако Филис беше права и смятаха да я направят капитан, по-добре беше да не пелтечи и да им дава причини да се усъмнят в решението си. Щеше й се Руук да присъства и мисълта да сподели този момент с него я успокои донякъде. Щяха да празнуват по-късно. Тя изтръска снега от палтото си и потърси тихо местенце, където да седне и да помисли.
Столовете, където беше разговаряла с комисар Ярбъро, бяха свободни, но докато вървеше натам, тя спря. С тефтер в ръка и обърната с гръб, докато се ръкуваше с Отговорника по обществена информация, Там Шфайда й препречваше пътя. Ники рязко зави към асансьорите, но вече беше късно.
— Детектив Хийт? Ники Хийт, почакайте!
Тя спря и се обърна, а събеседникът на журналистката й хвърли бегъл поглед и се качи в асансьора, който чакаше Хийт.
— Хареса ли ви статията? — попита Там, докато вървеше към нея.
— Там, съжалявам, но имам много важна среща, за която не мога да си позволя да закъснея. — Ники натисна копчето и добави „Не искам да бъда груба“, след което го натисна още няколко пъти.
— Чуйте ме, няма да правя допълнения. — Репортерката разтвори ръце. — Виж, мамо, нямам химикалка. Нищо няма да запиша. Някакъв коментар?
— Единствената ми забележка е, че ми се ще поне малко да се замислите за щетите, които нанасяте, особено върху репутацията на един добър човек.
С маниера на дете, което не слуша, Там Шфайда каза:
— Аха… обаче бях точна, нали? Помолих ви за помощ, но вие отказахте.
— Аз не действам така — каза Ники. Асансьорът дойде и тя влезе в кабината.
— Обаче нещата се наредиха добре, нали?
— Кои неща?
— С Джейми, естествено. Не сте можели да говорите и използвахте него.
Хийт излезе точно преди вратите да се затворят.
— За какво говорите? Източникът ви за статията е Дже… Руук?
Хийт се зачуди дали не я занасят. Беше решила, че информацията е дошла от Хайнзбърг, може би Галагър или от двамата и невярващо каза колкото на репортерката, толкова и на себе си:
— Разбрали сте от Руук?
— Да, той дори ми прати бележките си. Божичко, мислех си, че знаете! — Ники беше останала без думи и просто се взираше в нея. — Ники Хийт, нищо чудно, че сте такъв добър следовател. Току-що ме накарахте да разкрия източника си! — Там се плесна по челото. — Голям журналист съм, а?
Руук. Трябваше да говори с Руук. Но не сега. Не можеше.
Щом зави зад ъгъла и тръгна по коридора към конферентната зала на десетия етаж, я посрещна униформен полицай.
— Детектив Хийт?
— Аз съм — отвърна тя и продължи напред.
— Влизайте направо — каза той. — Ако сте готова.
Ники не би могла да се чувства по-малко готова. Травмите, която беше преживяла тази седмица, бяха достатъчни, за да превърнат стомаха й в центрофуга. Като добавка към тревогите си току-що бе научила, че източникът за статията на Там Шфайда беше Руук. Какво всъщност означаваше тази празноглава репортерка за него?
Всички тези хаотични въпроси се въртяха бясно в главата й, разсейваха я и я изкушаваха да се обърне и да побегне с всичка сила, така че Хийт издигна познатата стена. Съсредоточи се върху повишението, което я очакваше от другата страна на вратата, заедно с възможността да поеме 20-то управление, най-сетне да установи контрол върху случая Граф и да го разреши. Тя кимна на ченгето и обяви:
— Готова съм.
Вътре не чакаше комисия. В стаята имаше само един човек — Зак Хамнър, който я очакваше, седнал на далечния край на дългата маса с лице към вратата. Останалите петнадесет стола бяха празни, но по салфетките и отпечатъците от чаши с кафе си личеше, че наскоро тук се е провело голямо съвещание.
Следващият знак, че нещо не е наред, беше безизразното му лице. Освен това не я покани да седне. Вместо това преплете пръсти върху плота и каза:
— Ники Хийт, освобождавам ви от длъжност до второ нареждане.
Ники изобщо не очакваше това и усети, че губи контрол. Премигна и й се стори, че губи равновесие, че пада, повалена от шока. Докато се опитваше да дойде на себе си, страничната врата се отвори. Влязоха Лъвел и Делонгпри, мъжете в черно от „Вътрешни разследвания“ и зачакаха, а Чукът каза: