— Моля, предайте оръжието и значката си на тези мъже.
Единадесет
Когато Ники се подпря на облегалката на стола пред себе си, той се завъртя и единственият резултат беше, че тя се почувства още по-дезориентирана. Беше влязла с големи уверени крачки, за да приеме повишението си и всичко, което следваше от него, но се почувства изгубена още щом прекрачи прага. Жертва на жестоко емоционално подхлъзване, Хийт поднесе като една от колите, с които се беше разминала по пътя насам — без опора, отчаяно търсейки контрол, тя се носеше към неизбежната катастрофа.
Детектив Делонгпри поиска му даде значката си. Ники се насили да се стегне и изправи гръб. После се подчини. Партньорът му, Лъвел, стоеше от другата й страна, протегнал ръка. Хийт дори не го погледна, извади пистолета си от кобура и му го подаде с дръжката напред, без да откъсва очи от тези на Зак Хамнър.
— Какво е това, Зак?
— Отстранена сте от длъжност, тъй като ви очаква мъмрене. Достатъчно ясно ли ви стана?
Изводите се стовариха върху Ники наведнъж и тя усети, че коленете й се подгъват.
— Мъмрене… за какво?
— Като начало за това, че сте говорили с медиите. Ако имате проблем, елате при нас. Нямате работа извън семейството.
— Не съм говорила с медиите.
— Глупости. Вчера ми се нахвърлихте заради погребението на Монтроуз и когато не ви угодих, заплашихте да изнесете информацията. После излезе това. — Той вдигна копие на „Леджър“ — цялата статия беше изпъстрена с коментари в червено. — Този брой е на комисаря.
— Бях разстроена. Ядосах се. — Ники сниши глас, за да изрази здравомислието, на което не бе станала свидетел предишния ден. — Заплахата ми обаче беше безпредметна, не биваше да го казвам.
— Трябвало е тогава да мислите. Повлякохте ни в калта, изложихте се и пропиляхте възможност, която се явява само веднъж в кариерата. Да не мислите, че сега ще ви повишат? Ще имате късмет, ако ви оставят като патрул. Как, по дяволите, очаквате да ви имат доверие на лидерска позиция, след като не може да ви се вярва? — Той изчака думите му да окажат своето въздействие и добави: — Вижте, това е висшата лига. „Амбиция“ не е мръсна дума, но никога, никога не бива да я проявявате за сметка на Централното управление, Хийт. Защото ако тук не търпим нещо, то е липсата на лоялност. Вие ни предадохте.
— Не съм.
— Някой го е направил. Имате ли представа какви проблеми ни създадохте?
Ники помисли внимателно. Ако издадеше Руук, нямаше да си помогне — станалото просто щеше да изглежда още по-нагласено. Дори Там Шфайда бе приела, че Хийт го използва. Чукът щеше да каже същото, още преди тя да е довършила изречението. Затова Ники повтори истината:
— Не бях аз.
— Повтаряйте си го, Хийт. Да видим колко ще ви помогне, докато си седите у дома — отвърна Зак и се надигна.
— Но аз работя по случай!
— Вече не работите.
После Чукът излезе от стаята заедно с двамата мъже от „Вътрешни разследвания“.
Ники беше така замаяна и погълната от мислите си, че на излизане се залута във виелицата и пропусна колата на Дзвера. Харви я извика през прозореца, използвайки титла, която тя вече не носеше. Хийт се обърна, куцукайки несигурно (имаше чувството, че ако проверят дали е трезвена, ще се провали) и влезе при него.
— Адски гадна работа — каза той и на Ники й трябваха няколко секунди да схване, че има предвид бурята. — Дори вас заслепи.
Включи чистачките и те почистиха тежките влажни парцали, но преди да минат втори път, прозорецът вече се беше задръстил отново. Времето започваше да прилича на живота й — разваляше се все повече. Ники искаше да се спаси от него. Да се залута в снега и да се изгуби.
— Накъде? — попита Харви. — Обратно при отряда ли?
Невинният му въпрос болезнено й напомни за Новата реалност: Ники Хийт си нямаше отряд. Тя се извърна и се съсредоточи върху кондензацията върху прозореца от нейната страна, за да не види той насълзените й очи.
— Към къщи — каза тя. — Засега.
Руук се втурна към нея, още щом отвори вратата — беше по чорапи и се пързаляше по гладкия под.
— Няма да повярваш какво разбрах току-що!
Ако беше изчакал, ако си беше поел дъх, може би щеше да усети, че нещо е станало, да намали скоростта, да наклони глава и да я попита какво има. Вместо това се обърна с гръб, върна се при лаптопа на масата в хола, вдигна юмруци във въздуха и изрева: