— Ало, ъ-ъ, детектив Хийт… или както трябва да те наричам вече — каза Очоа, а от другата линия се намеси Роули:
— Ей, партньоре, хайде малко по-деликатно. Ало, тук Роуч. В наказателната килия позволяват ли обаждания? Както и да е, мръсната ти чаша все още е в умивалника в управлението.
— Точно така — каза Очоа. — И ако си въобразяваш, че ще ти я измием, имаш много здраве. Така че ако си я искаш… е, ясно ти е какво да направиш. До скоро, а?
Тя се замисли дали да не върне обаждането, но вместо това седна на перваза на прозореца, за да наблюдава как чистачите ринат падналия нощес сняг. Сега поне имаше какво да прави. Както си седеше, Ники се запита дали да не запише всичко с телефона си в случай че й се отвори възможност да качи в интернет ужасно популярно видео, на което снегорин обелва калника на паркирала кола. Така със сигурност щяха да я върнат на работа — заради видео, на което общината се излага.
Самотата й бе всичко друго, но не и спокойна. Обвиненията на Зак Хамнър постоянно навестяваха мислите й. Беше я нарекъл нелоялна. Тя пренебрегна спомена, но после се запита дали не е бил прав. Не беше излъгала по никакъв начин, но обективната част от личността й — онази, която отговаряше за среднощните упреци и самокритики — искаше да чопли раната. Така че тя го направи. Запита се дали връзката й с Руук е навредила на другите. Надяваше се отговорът да е „не“. Ами амбициите й? Чукът я беше смъмрил и за това и Хийт се разтревожи, че увереността, че повишението й се полага, я е тласнала да го заплаши, че ще се обърне към пресата заради погребението.
Най-много я тормозеше проблемът с доверието. Той й каза, че човек не може да ръководи, ако не може да му се вярва. Ники не се притесняваше от мнението на онази хлебарка, а от собствената си интерпретация. Вярваше ли, че може да ръководи?
Звънът на телефона й рязко я върна в настоящето. Номерът беше от „Полис Плаза“ 1. Ники натисна зеления бутон толкова бързо, че апаратът й се изплъзна, но тя го хвана във въздуха, преди да падне.
— Ало? Там ли сте?
— Ники, обажда се Филис Ярбъро. Надявам се, че нямаш нищо против, че се обаждам на личния ти номер.
— Днес другояче не можеш да се свържеш с мен — отвърна Хийт, като се постара да звучи шеговито, но без да се оплаква. Сякаш приемаше нещата спокойно.
— Не се учудвам — каза заместник-комисарят. — Мога ли направо да кажа, че това е голяма гадост?
Ники се разсмя и макар че обаждането явно нямаше да отмени смъртната й присъда, тя му се зарадва.
— Точно аз няма да споря по въпроса.
— Ако не си наясно, исках да ти кажа, че решението не беше единодушно. Имаше един глас против, в момента говориш с човека, който го пусна.
— О… не знаех, но ти благодаря. Това значи много за мен.
— Трябва да призная, че и без това не съм от фен клуба на Чука, а този път той определено се прояви. Лично свика срещата, раздуха огъня, настоя за наказание — държа се като луд.
Ярбъро направи пауза и Ники реши, че сигурно е неин ред.
— Трябва да призная, че разбирам защо Зак се обиди от начина, по който го нападнах заради погребението на капитана.
— О, глупости, крайно време е да порасне. Нека ти кажа нещо, Ники, не само не вярвам, че ти си източникът — убедена съм, че става дума просто за политика. Зак и неговата шайка от мъжки невестулки нямаха нищо против, когато те подготвях за моя екип, но нещата определено се промениха, след като Монтроуз почина. — Тя заговори по-тихо и добави: — Много съжалявам, между другото, знам каква загуба е това за теб.
— Благодаря. — Любопитството на Ники се изостри. — На какво се дължи промяната според теб?
— На това, че ако моят кандидат — това ще рече ти, мила моя — замени Монтроуз, това би отслабило позициите им. Обърнете внимание кого ви пратиха — Флойд Бръснаря. Не искат началник-управление, а марионетка.
— Оценявам, че си се застъпила за мен.
— Предвид резултата не мисля, че ти направих услуга.
— Мисля, че работата на улицата е по-безопасна от тази на „Полис Плаза“ 1.
— Това е политиката — грозна игра.
— В която няма да участвам, благодаря — каза Ники. — Не за това съм се клела.
— Всъщност по този повод се обаждам — заяви заместник-комисарят. — Тъй като мятането на ками по гърбовете на хората явно не ти е любим спорт, аз ще се оглеждам вместо теб. Не обещавам, че няма да има повече изненади, но може би поне ще мога да ги отклонявам. Или да те предупредя.