— О, много си щедра.
— Заслужаваш го. Иначе как си, сапунени опери ли гледаш? Или редиш снимки? — Ники отговори с мълчание и тя продължи: — Разбира се, че не, ти си Ники Хийт. Виж, направи каквото трябва. Но ако имаш нужда от нещо, каквото и да е то, моля те, обади ми се.
— Добре — отвърна Ники. — И… Филис? Благодаря ти.
Около час по-късно, изнервена от наложеното й изгнание и неспособна да прогони неприятните мисли с телевизия, Ники реши да излезе. Дори подготовката за това й напомни за злощастното й положение — тя инстинктивно посегна към кобура си, откри, че е празен, тихо изруга и за пръв път от години насам излезе от дома си невъоръжена.
Най-добрият начин да се придвижваш из Манхатън при тежък снеговалеж е като слезеш под земята. По навик Ники взе номер 6 на Парк Авеню, вози се до „Блийкър“ и там се прехвърли на линия Б. Докато чакаше на платформата, изпълни ритуала на нетърпеливите — навеждаше се през перилата на всеки 60 секунди, вглеждаше се в тъмния тунел и търсеше отражението на фарове върху релсите. От това метрото нямаше да дойде по-бързо, но поне не се налагаше да търси плъхове из мръсотията долу.
Ники се огледа за фарове, после за плъхове, после обходи платформата с поглед. Тази сутрин долу не я чакаше кола — нямаше го Дзвера, за да му отдаде чест и да му донесе кафе. Бяха свалили защитата й, когато й взеха значката. Хийт не откри никаква заплаха, качи се в колата, подкара към станцията и успя да се поотпусне.
Вътрешните й демони обаче отново я застигнаха и седнаха на съседната седалка. Макар че умееше да разсъждава трезво под напрежение, справяйки се с всякакви безумия, Ники не успя да се отърси от мисълта, че животът й за нула време се е обърнал с главата надолу. Какво ставаше, по дяволите? Тя се гордееше с това, че е скептик, а не параноик, но твърдо вярваше, че някой я саботира. Но защо? И кой?
Фактът, че са я изритали заради няколкостотин думи във второкласен вестник, й причиняваше почти физическа болка. Онази проклета статия!
И Руук. От това я болеше най-силно. Беше вложила много в него. Беше го чакала. Беше изпитала нещо, което стигаше отвъд спалнята… и другите места, където го правеха. За Ники не беше лесно да се отдаде на мъж и причината за това бяха предателствата като това на Руук. Хийт си спомни какво каза, когато на изпита я попитаха за най-големия й недостатък и призна, че отговорът е бил маска. Да, тя напълно се идентифицираше с работата си, но проблемът й не беше във факта, че влага твърде много, а нежеланието й да бъде уязвима. Такава, каквато се беше показала с Руук. Това именно бе изстрелът в стомаха, който напълно разкъса душата й.
Какво, по дяволите, правеше в общия офис? Не я питаха останалите — Ники Хийт сама си задаваше този въпрос.
Когато закопча палтото си и тръгна по неизринатия тротоар от метрото, тя реши, че й трябват някои неща от бюрото й. Не знаеше колко ще продължи наказанието… и дали няма да е за постоянно… а там имаше материали, които й трябваха у дома. Когато се изкачи по стълбите от линия Б под Музея за естествена история и с усилие си проправи път към Кълъмбъс авеню, тя вече бе убедила себе си, че връщането й при отряда е въпрос на достойнство. Правеше го и заради мръсната чаша, която й бяха споменали Роуч.
Истината обаче беше, че следователят в нея жадуваше за информация. Онова, което научи, само задълбочи подозренията й за сполетелите я неприятности.
Още щом влезе, Роуч веднага я дръпнаха в един ъгъл.
— Какво става, дявол го взел? — попита Очоа.
— Да, кой те би по главата да си докарваш мъмрене? — добави Роули. — Улучи най-неподходящия възможен момент.
— Не, че ни пука за теб — каза партньорът му, — обаче случаят Граф се обърна с краката нагоре, откакто ти се простря по лице в канавката.
— Нужно ли е изобщо да питам защо?
Ники знаеше отговора благодарение на вчерашната си среща.
— Заради Железния човек21 — отвърна Очоа. Хийт мислено се обзаложи, че това е прякорът, който бяха залепили на капитан Айрънс. — Пренасочва всички ресурси към мъртвия бездомник, макар че смъртта му ще се окаже случайна свръхдоза.
— Откъдето и да го погледнем, случаят ни е труп — заяви Роули и посочи към дъската с подробностите за отец Граф, която беше полуизтрита и опряна на триножника. Само бледите остатъци от цветния маркер на Ники подсказваха какво е било предишното й предназначение.
21
Игра на думи — името на капитана е Irons, а на английски „iron“ означава „желязо“. Освен това „Железният човек“ е персонаж със свръх сили от едноименен американски комикс — Бел.прев.