— Струва ми се почти удобно — каза тя, а Очоа се изкиска.
— Нали знаеш как все занасяме Руук заради умопомрачените му конспиративни теории? — Хийт кимна въпреки усилието да скрие болката, която й нанесе споменаването на името му. — Те обаче са нищо в сравнение с онова, което си мислим с Роулз.
— Имате ли да ми кажете нещо? — попита Хийт.
— Само следното — отвърна Роули. — Докато си почиваш, дръж ни в течение какво ти трябва.
— Докато си почиваш — повтори Очоа, като изобрази кавички с двете си ръце.
Единственото удовлетворение, което й донесе обезсърчителната новина, че случаят Граф е бил пратен в пета глуха, беше фактът, че капитан Айрънс е пратил Шарън Хайнзбърг под прикритие в парка и тя трябва да прекара нощта в тунела за пешеходци в Ривърсайд Парк, преструвайки се на бездомна.
— Дано да вали — каза Ники.
После случайно й хрумна — да, наистина си каза „случайно“ — да влезе в компютъра си, за да отпечата файла от случая Хъдълстън — разследването от 2004-та, ръководено от тогавашния детектив Монтроуз.
Не беше за вярване, но паролата й не работеше. „Отказан достъп.“
Ники се обади за помощ в IT отдела и след като почака няколко секунди, техникът се включи отново, извини се и каза, че понастоящем не е авторизирана да използва сървъра на Нюйоркската полиция. След като постави обратно слушалката, Хийт си даде сметка колко е грешила. Допреди малко смяташе, че не е възможно да се почувства по-шокирана и изоставена.
Щом излезе на 82-ра улица, тя се обърна с лице към ледения вятър, който духаше от река Хъдсън. Знаеше, че колкото и дълго да стои, студът няма да успее да притъпи чувствата й. Обърна гръб на виелицата и тежко закрачи към метрото.
— Госпожо, госпожо! — бе единственото, което чу преди сблъсъка. Извъртя се по посока на гласа по-малко от секунда преди куриерът да се блъсне в нея с колелото си, събаряйки я на Кълъмбъс авеню. Двамата се приземиха един връз друг, оплели крака и ръце във велосипеда и заобиколени с пробити картонени кутии, пълни с броколи в сос от стриди, размазани кнедли и патешки крака.
— Отиде ми поръчката — съобщи младежът.
Все още на земята, опряла буза в дръжките на колелото, Хийт се извърна от улука и каза:
— Движехте се в грешното платно.
— Да ви го начукам, госпожо — отговори той, грубо вдигна велосипеда си от нея и бясно подкара нататък, оставяйки и Хийт, и съсипаната поръчка на тротоара. За миг тя се взря в мръсния сняг, който почервеняваше от кръвта й, и се зачуди дали онези, убили Монтроуз, не са пратили и лудия куриер с колелото. Така става, когато започнат да ти се привиждат конспирации. Ако поспреш за малко и се огледаш, на кого всъщност можеш да се довериш?
Когато Руук й отвори, лицето му изразяваше шок и предпазливост едновременно. Първо реагира на вида на нейното — то беше покрито със засъхнала кръв, точеща се като пипала от раната на скалпа й, към която бе притиснала носна кърпичка. След това от опит огледа коридора, за да се увери, че никой не я преследва.
— Ники, за бога, какво е станало?
Тя мина покрай него и тръгна към кухнята, а той заключи вратата и я последва. Ники вдигна ръка.
— Млъкни и не казвай нищо.
Устата му се отвори, после се затвори.
— Аз съм страхотно ченге. Щях да пропусна лейтенант и да стана направо капитан. Щях да ръководя управлението. И понеже съм ченге, ако има едно нещо, от което да разбирам, то е мотивът. И замисля ли се за мотивите ти за онази статия… нищо не ми хрумва. Не е логично. Защо ще дадеш бележките си за ексклузивен материал на друг? За секс? Глупости, Там е прекалено жадна за внимание, за да я бива в леглото. — Той се опита да каже нещо, но Ники го спря. — Млъквай. След като нямаш мотив, изобщо не разбирам защо си го направил. Така че избрах да ти повярвам. Не само защото искам — налага ми се, тъй като каквото и да става с този случай, нещата вече са на друго ниво и на никой друг не мога да се доверя. Всичко се разпада. Изолирана съм, а разследването, заради което застанах едва ли не на носа си, отиде в коша за боклук, защото писарушката, с когото замениха капитан Монтроуз, реално погледнато е инспектор Клузо22. Нищо не казвай. Така… допреди малко лежах насред „Кълъмбъс“, повалена от колоездач, който се движеше в насрещното платно и не прояви никакво желание да ми се извини. Треперех, кървях, преценявах точно колко дълбоко съм затънала и си казах „Ники Хийт, нима просто ще останеш да лежиш?“. Колкото и да се изкушавам да заседна в „Старбъкс“ за цялата си насилствена отпуска, да играя на Angry Birds23 и да чакам от „Полис Плаза“ 1 да ми се извинят, това просто не е вариант. Твърде упорита съм, за да позволя този случай да замре, а и съм замесена лично. Има обаче една дребна подробност — вече не работя в полицията. Нямам нито оръжие, нито значка, нито достъп до базите данни, нито отряд. И освен това се опитват да ме убият. Какво ми е нужно ли? Помощ. За да напредна с разследването, ми трябва партньор. Някой с опит и кураж, който умее да разследва, знае как да не ми се мотае в краката и не се бои да работи от сутрин до вечер. Точно затова стоя насред кухнята ти и кървя върху скъпия ти паркет. Сега имаш право да говориш — какво ще кажеш?