— Приличен отбор сме — каза Хийт.
— Най-добрият — съгласи се Руук. — Довършваме си препратките.
— Не ставай арогантен, писателче. Сега идва трудното. Ресурсите ни са ограничени, не разполагаме с хора и няма как да разследваме всяка следа и всеки човек на дъската.
— Няма проблем — каза той. — Да си изберем един и да отидем да го арестуваме. Това ще стесни параметрите. Или още по-добре, да действаме като Кадафи и да арестуваме всички.
— Току-що ме наведе на мисъл, която ние, тоест, ти, трябва да запомниш. Никого не мога да арестувам. Нямам нито значка, нито оръжие.
Той обмисли това и каза:
— Никакви значки не ни трябват. Колкото до оръжието, какво е за теб банда обесници, ако наоколо има ледени шушулки?
Ники насочи молива си към него с върха напред.
— Това най-добре не го забравяй.
— Няма.
— Само двама сме и трябва да подредим нещата по важност. — Тя постави блока на статива, откъсна корицата и разкри нов бял лист. — Ето ги най-важните мишени според мен. — Хийт свали капачката на маркера си и изписа няколко имена, обяснявайки мотивите си на Руук: — Серджо Торес… ако не е убил Граф, има нещо общо с убиеца, а и уменията му са твърде впечатляващи за такова досие. Лорънс Хейз… не само има и възможност, и мотив, но е заплашил отец Граф. Какво бързаше да ми кажеш за „Лансър Стандард“ снощи, точно преди да ти откъсна главата?
— Спомних си, че чух нещо неприятно за Хейз и хората му и се свързах с един мой източник от Хага, запознахме се, когато писах статията за така наречения инфаркт на Слободан Милошевич точно преди присъдата. Ударих кьоравото, виж само. — Той посочи към екрана на лаптопа си и цитира: — Международна група за защита на човешките права подаде молба „Лансър Стандард“ да бъдат изправени пред съда по обвинения, че служителите им в Ирак и Афганистан подлагат местните на сексуални унижения, мъчения с вода и — внимание — изтезания посредством електрическа стимулация на нервите през кожата. Това къде сме го чували преди, момичета и момчета?
— Браво — каза тя, преди да продължи със списъка си. — Определено ме заинтригува. Хорст Мюлер… нашият немски танцьор е заплашил Граф, а по незнайна причина го простреляха. Дори да са се целили в мен, искам да знам защо побягна. Алехандро Мартинес… мръсните пари, които открихме в жилището на пастора, са негови, искам да знам защо бяха там. „Хустиция а Гуарда“… агресивни революционери с кървава история. И не забравяй, че отецът е видян за последно с тях. Ема… не знам коя е Ема, не получих възможност да разбера, но в имейла на Граф открих изтрита чернова с нейното име. Според мен мястото й е в списъка. Татуирани неидентифициран мъж, заснет от охранителна камера с една от съквартирантките на домината. Не мога да не проследя тази висяща нишка. Капитан Монтроуз… тук виждам два възможни ъгъла. Първо, подозрителното му поведение преди да умре го свързва с Граф. Какво е кроял и защо? И второ — така нареченото му самоубийство. Не вярвам, че става дума за това.
Тя затвори маркера и отстъпи от статива.
— На това стесняване на параметрите ли му викаш?
— Ей, не знаеш колко неща пропуснах. Например, в допълнение към физическите доказателства, които изследват в Съдебна медицина, силно ме интересуват два самотни чорапа от дома на пастора — рецептата от шкафчето му и изчезналият медальон със свети Кристофър. Каква е значимостта му?
Тя записа „р-та“ и „св. Кристофър“ на дъската и потупа слепоочието си с капачката на маркера.
— Е, имаме с какво да започнем — каза Руук. — Добра работа.
— Благодаря, подобно — отвърна тя, но не можа да се въздържи и добави: — Между другото, Руук, нали нищо от това няма да се озове във вестника?
— Ей…
— Стига, шегувам се. — Той косо я изгледа. — Добре, де, само наполовина — призна Хийт, Руук помисли малко и грабна палтото й от бар стола. — Изхвърляш ли ме?
Той обаче грабна и своето.
— Не, и двамата излизаме.
— Къде?
— Да оправим половината, която не се шегува.
Докато се качваха с асансьора в сградата на „Леджър“, Ники настояваше, че това не е нужно.
— Приеми шегата и престани. Казах ти, че ти имам доверие.
— Съжалявам, но си личи, че още не си сигурна дали ми вярваш. Искам и двете — доверие и да ми повярваш. И да има мир.