Ники поклати глава.
— Пулицър, а? Писател…
Слязоха на шестия етаж, където беше отдел „Метро“ — ярко осветен, просторен офис с кабинки, в които мъже и жени печатаха на компютрите, говореха по телефона или и двете. Като се изключи фактът, че беше голям колкото половин квартал, този жужащ кошер й напомни за общия офис в 20-то управление.
Там Шфайда изникна в далечния край на залата и размаха и двете си ръце веднага щом ги видя. Щом пристигнаха в нейния ъгъл, тя свали слушалките си, изквича „Здрасти-и-и“ и ентусиазирано прегърна Руук. Докато наблюдаваше как чехкинята вдига дясната си пета във въздуха, както младите звезди, когато поздравяват водещия на някое вечерно предаване, Ники си даде сметка, че гледката я забавлява, но не й допада. Изпита облекчение, когато Там просто се здрависа с нея, колкото и да я разсейваше това, че през цялото време тя не спря да се усмихва на Руук.
— Толкова се развълнувах, когато ми каза, че идвате и двамата. За какво става дума? Моля те, кажи, че имате още вътрешна информация.
— Всъщност, дойдохме за другата вътрешна информация — каза той. — Ники… Детектив Хийт ми каза, че твърдиш, че си я получила от мен.
— Точно така — потвърди Там.
Ники повдигна вежда към него и докато Руук се гърчеше, се обърна да огледа пълното помещение.
— Ами, малко ми е трудно да си го представя — каза той, — тъй като с теб никога не сме говорили за това. Когато онзи ден ме попита по телефона, не ти ли казах ясно, че не мога да ти помогна?
— Това е вярно — каза репортерката, което отново привлече вниманието на Хийт.
— Тогава защо си казала, че съм бил аз? — попита Руук.
— Съвсем просто е.
Там седна и завъртя стола си към компютъра. Натисна няколко клавиша и принтерът започна да плюе страници, а тя подаде първата на Руук.
— Виждаш ли? Това е имейлът, който ми изпрати.
Хийт се доближи и двамата го прочетоха едновременно. Беше имейл от Руук до Там, а заглавието гласеше „20-то управление отвътре“. В него откриха плътно изписана страница с бележки за случая Граф, както и проблемите около Монтроуз. Останалите три страници също се отпечатаха и тя ги подаде на Руук, който ги прегледа на диагонал — последните няколко абзаца бяха за конфликта около погребението на капитана. Руук наведе листовете и усети втренчения поглед на Ники.
— Изглежда много по-зле, отколкото е всъщност.
— Искаш ли да се обзаложим? — отвърна тя.
Когато се върнаха в Трибека, Магу ги чакаше в антрето. Макар да не беше колежанин, компютърният гуру на Руук не бе далеч от тази възраст. Имаше тесни рамене и широк ханш при ръст от около метър и петдесет, с редичка къдрава брада и символични мустаци, които караха Ники да се чуди защо изобщо си прави труда да ги пуска. Бледото му сериозно лице бе скрито зад очила с черни рамки и ужасно дебели лещи, които не оставяха никакво съмнение защо е получил прякора „Мистър Магу24“. Въпросът, който тя нямаше да зададе, беше защо го е запазил.
— Бързо си дошъл — каза Руук, докато консултантът му отваряше голямо твърдо куфарче и нареждаше уредите си на бюрото в офиса.
— Зърна ли сигнала на Батман в небето, трябва да се отзова.
Магу извади няколко кабели и диагностична апаратура — малки черни кутии с циферблати — и ги остави до лаптопа на Руук. Докато ги редеше, от време на време поглеждаше към Ники с очи, които изглеждаха направо огромни зад дебелите очила.
— Хубаво куфарче — отбеляза тя, без да знае какво друго да каже.
— О, да, „Пеликан Протектор“. Поръчах модела с подплънки на капака и разделящите стени. Както виждате, благодарение на велкрото мога да ги размествам така, че да разположа всякаква техника.
Ники беше почти сигурна, че е станала обект на любовна игра.
Руук обясни на личния си гений за имейла, получен от Там Шфайда и му показа разпечатката.
— Въпросът е, че не съм го пращал — каза той, колкото за да уведоми Магу, толкова и за да го повтори на Хийт.
— А така-а-а — каза Магу. — Ела да видиш.
С Ники застанаха от двете му страни, но на монитора на лаптопа се мъдреха страховити на вид команди и програмен код, които нито един от двама им не разбираше.
— Ще се наложи да прибегнеш до нормален английски, друже — каза Руук.
— Добре. „Мой човек, прецакали са те“ добре ли е?
24
Анимационен герой от петдесетте години на миналия век, който постоянно попада в комични ситуации заради силното си късогледство, което отказва да признае — Бел.прев.