— Топло, топло.
— Окей, ще опитам с прости думи. Нали се сещате за ония реклами по радиото и телевизията, които предлагат абонамент за RDA? Remote Desktop Access?
— Разбира се — кимна Хийт. — Срещу такса ти дават възможност да влизаш в служебния си компютър отвсякъде. Особено удобно е за хора, които много пътуват. Влизаш в интернет от лаптопа си в Сидър Рапидс и можеш да работиш на компютъра си в Ню Йорк или Ел Ей, и да прехвърляш файлове. Това ли е?
— Точно така. Говорим за акаунт, който ти позволява да накараш всеки избран от теб компютър, до който нямаш физически достъп, да прави каквото му кажеш от другия си компютър. — Той се обърна към Руук. — Някой е влязъл в лаптопа ти и си е инсталирал RDA акаунт.
— Хакнали са ме! — Руук изправи гръб и широко се усмихна на Ники. — Това е прекрасно! Искам да кажа… лошо е за компютъра, но… О, чудесна новина! Но също и ужасна. Сложно е, млъквам.
Хийт обаче се беше съсредоточила върху някои други страни на въпроса.
— Можеш ли да разбереш кой го е направил?
— Не, всичко е криптирано. Който и да го е бил, много го бива.
— Руук наскоро беше извън страната, може ли да е станало тогава?
Магу поклати глава.
— Инсталирано е завчера. Някой влизал ли е на тавана ти? Оставял ли си някъде лаптопа без надзор?
— Хмм, не. Постоянно го нося със себе си. Работих у тях. — Тази мисъл бе хрумнала и на Хийт, но я изрече Руук. — Водата на перваза в банята! Не са влезли, за да крадат, а за да ми пуснат ръце. Така де, на компютъра ми. Чувствам се толкова… поруган.
— Слушай — каза Магу, — бих могъл да пробия вътре и да видя кой е бил, обичам такива предизвикателства, но трябва да ти кажа нещо. Ако го кракна, може да предупредя хакера, че сме го спипали. Искаш ли да поемеш риска?
— Не — каза Ники и се обърна към Руук. — Вземи си друг компютър.
Магу си тръгна с чек, който включваше заплащането за услугите му, както и цената на чисто нов лаптоп, който обеща да донесе до час. Щом вратата се затвори, Ники каза:
— Толкова съжалявам, че се усъмних в теб.
Руук повдигна рамене.
— Не бих го нарекъл съмнение. По-скоро изля цял контейнер сярна киселина върху личността ми и буквално я направи на попара.
Тя се усмихна.
— Значи не се сърдиш?
— Никак — кимна той, а после добави: — По дяволите. Толкова съм лесен.
Тя се доближи и го прегърна, притискайки слабините си в неговите.
— Ще ти се реванширам.
— Можеш да не се съмняваш в това.
— По-късно.
— Само ме дразниш.
— На работа.
— Жалко.
Хийт започна със списъка на блока за презентации. Първото име беше Серджо Торес. Дори да не можеше да разчита на Нюйоркската полиция, тя разполагаше с ресурси във ФБР. Преди няколко месеца, докато издирваше сериен убиец от Тексас, който я беше залепил за един стол в същата тази стая, Ники се беше свързала с Националния център за анализ на Бюрото в Куонтико, Вирджиния. Докато разследваха случая, се беше сприятелила с една от служителките и реши да й се обади.
Хубавото при професионалните отношения между пазителите на реда е, че за да се върши работа, не са нужни много думи. Ники предполагаше, че това е вид наследство от мотото, което приписваха на Джон Уейн — „Никога не се оплаквай, никога не обяснявай“. Хийт каза, че работи сама и че трябва да провери едно име, без да минава през Нюйоркската полиция.
— Мога ли да попитам защо се интересуваш от този човек? — попита приятелката й.
— Опита се да ме убие и аз го очистих.
— Дай ми всичко, което си събрала, Ники — отвърна тя, без да се поколебае. — Така ще проуча кучия син, че накрая ще знаеш и какъв сладолед е предпочитал.
Трогната от жеста, Хийт се пребори с неочаквания прилив на емоции, благодари на жената по типичния за ченгетата сдържан начин и каза, че каквато и информация да открие, все ще й е от полза.
Окуражена от чуждата благосклонност, Ники извади телефона си и набра номера на Филис Ярбъро.
— Искам да се възползвам от предложението ти. Нужна ми е услуга.
— Само кажи.
— Става дума за мъжа, който се опита да ме убие в Сентръл Парк онзи ден. Досието не отразява истинските му умения. Ако няма да те компрометира етически заради отстраняването ми, бих искала да го пуснеш през базата данни на ЦБПРВ. Може пък да изскочи нещо.
Също като познатата й в Куонтико, Филис Ярбъро и за миг не се поколеба.