Хийт тръгна към полицая, който сваляше защитния костюм с помощта на колега от отдел „Спешни услуги“. Щом свали тежката ръкавица от дясната си ръка, тя я разтърси и му благодари. Въпреки небрежното „А, няма за какво“ мократа му от пот коса бе залепнала за челото. Погледът му й подсказа, че тези хора винаги приемат работата си изключително сериозно, колкото и да се преструват, че не е нищо особено. Докато й описваше бомбата, Руук се присъедини към тях заедно с Роули и Очоа, които бяха зарязали всичко, за да дойдат, щом чули повикването.
След като кучето обиколило апартамента и потвърдило, че в топ бокса има бомба, сапьорът използвал рентген. Детонаторът бил елементарно живачно реле, което трябвало да се задейства от батерията, щом някой включи телевизора.
— Какъв е експлозивът? — попита Ники.
— Пробата потвърди, че става дума за С-4.
Очоа подсвирна.
— Пластичен експлозив!
— Да, определено щеше да съсипе нечия вечер — каза сапьорът и отпи голяма глътка от бутилката си с вода. — Ще го проверят, но според мен ще се окаже, че е армейски. Не се намира лесно.
Руук се обърна към Хийт.
— През изминалия месец научих друго. Не е трудно, особено ако имаш връзки с армията. Колкото и да са неофициални.
Затвърждавайки статута си на „Крал на видеонаблюдението“, детектив Роули взе хард диска на бебе-камерата, за да извади снимка на кабелджията и да я разпространи сред колегите си. Преди да си тръгне, Хийт предупреди него и Очоа да не се карат с капитан Айрънс. Двамата партньори се спогледаха и насмешливо изсумтяха.
— Хмм, да видим — каза Роулз. — Железният човек или детектив Хийт… Железният човек или детектив Хийт…
— Просто внимавайте.
— Ти също — отвърна Очоа. — Ти си тази, която работи с Руук.
Работното време беше свършило. Хийт реши, че в „Лансър Стандард“ вече няма да има хора и потърси домашния адрес на Лорънс Хейз в списъка с енориашите на отец Граф, получен от г-жа Борели.
— Наистина ли смяташ, че ще изкопчиш нещо от него? — попита Руук, след като тя каза на шофьора на таксито да кара към Уест Авеню и му даде номера на улицата.
— Ако питаш дали ще получа отговори на въпросите си, не. Но искам да го притисна, да увелича натиска. При хипертрофирало его като неговото никога не се знае какво ще избие.
Хийт едва беше успяла да натисне звънеца на стълбите пред сградата до 78-ма улица, когато зад нея се чу глас:
— Какво желаете?
Беше Лорънс Хейз. Не носеше палто и тя реши, че явно ги е видял по охранителните камери и е излязъл през някоя странична врата, за да ги изненада.
— Нали знаете, че си имам офис. Не е нужно да ме тормозите у дома.
— Добро утро, г-н Хейз. Това е Джеймисън Руук.
— Знам, да, писателят. Личният ми лекар каза, че съм алергичен към пресата, така че простете, че не се ръкувам.
— Аз пък съм алергичен към кръвта, така че ме устройва — каза Руук.
Преди пуйченето да набере скорост, Ники извади снимката на кабелджията от „Роби на удоволствието“.
— Виждали ли сте този човек?
— Пак ли? — каза Хейз, вдигна снимката към светлината, хвърли й едно око и й я върна. — Не. Кой е той? Да не е някой жребец, който ви е оставил да платите сметката за телефона, г-це Хийт?
Тя пренебрегна опита му да я разсее.
— Опита се да взриви апартамента ми.
— И новия HD телевизор — добави Руук. — С експлозив С-4, армейски клас. Да ви говори нещо?
Хейз безрадостно се усмихна на Ники.
— Ще ви обясня нещо, което явно не разбирате. Ако исках да ви гръмна, нямаше да стоите тук. Късчета от вас щяха да се носят из Грамърси Парк като конфети.
Хийт каза:
— Оказва се, че знаете къде живея, това е интересно.
— Нека ви кажа какво не зная. Защо сте тръгнали на кръстоносен поход заради някакъв свещеник, който не само защити гадината, която посегна на детето ми — на моето дете! — но и оказваше съдействие на терористи.
— Защо? — обади се Руук. — Защото е бил активист ли?
— Събудете се, Граф беше затънал в лайната на ония колумбийски революсионариос чак до врата.
Ники му пусна един фитил, преди да е изгубил инерцията си.