— „Хустиция а Гуарда“ ли? Не се занасяйте, те не са терористи.
— Така ли? Виждали ли сте ги в действие? Колко от хората ви са били убити и взривени от тия страхливци? Замислете се — щом биха нападнали собственото си правителство, за да изкарат навън някакъв писател социалист с промит мозък, колко мислите ще им отнеме да почнат да го правят и тук?
— Г-н Хейз — каза Хийт, — да не би да твърдите, че ваши служители са били убити в Колумбия от членовете на организация, подкрепяна от отец Граф?
— Нищо не твърдя.
Само че беше твърде късно. Той осъзна, че е издал допълнителен мотив за убийството на пастора и даде заден ход.
— По причини, свързани с националната сигурност, не мога да потвърдя или да отрека действията на фирма-консултант на правителството.
— Мисля, че току-що го направихте — каза Ники.
— А знаете ли какво си мисля аз? Че е най-добре да се разкарате. Защото освен адреса ви знам още нещо за вас, Ники Хийт. Вече дори не сте ченге. Точно така — изкиска се той и допълни: — Така че махайте се, това е частна собственост! Изчезвайте, преди да съм извикал полицията — истинската полиция.
Още чуваха смеха му, когато той се обърна и изчезна в нощта.
Когато Хийт се събуди на следващата сутрин, лицето на Руук беше на сантиметър от нейното. Той клечеше до леглото по боксерки и тениска — трябваше му само каишка между зъбите, за да заприлича на лабрадор, който чака да го изведат в парка.
— Колко е часът?
— Почти седем.
Тя седна в леглото.
— Спала съм толкова до късно?
— Станах преди два часа — каза той, — и звъннах на някои от благородните души, с които се сдружих по време на пътуването ми из сенчестия свят на търговията с оръжие.
— Защо?
— Хрумна ми след невероятния секс снощи. О, да, невероятен беше… Замислих се за армейския С-4 и си дадох сметка, че положително вече познавам хора — извън армията, имам предвид, — които може да го доставят.
Сънливостта бавно я напускаше.
— На „Лансър Стандард“, искаш да кажеш?
— Не, Хейз си има собствен източник, не е нужно да ходи на черния пазар. Разпитах за една друга организация, която сме вписали на телеграфната дъска.
— „Хустиция а Гуарда“.
— Правилно. И онова, което разбрах от един мъж, когото ще наричаме само Ти-Рекс и който пребивава на любимото пристанище на контрабандистите, Буенавентура. От Колумбия е заминала пратка с неизвестно съдържание, която е била доставена тайно, преди три седмици, в Пърт Амбой, Ню Джързи, на някой си Пабло Гусман. — Той вдигна ръка. — Рукстърът печели точка, дай пет!
Вместо да го направи, Ники седна с кръстосани крака и прекара ръце през косата си, за да се събуди.
— Този Ти-Рекс каза ли, че е С-4?
— Мм, не. Точните му думи бяха „някаква пратка, не знам каква“.
— Значи не сме сигурни. Освен ако потвърдим, че е било С-4.
— Не трябва ли поне да говорим с Гусман?
Хийт поклати отрицателно глава.
— Първото правило, което научих от капитан Монтроуз за разпитите, е да не отиваш на среща на сляпо. Знай какво искаш и какво е най-вероятно да получиш. За Пабло Гусман знам, че е каменна стена. В най-добрия случай на нищо няма да отговори, а в най-лошия ще ме изтика пред мерника на Зак Хамнър, като подаде още едно оплакване за тормоз. Ще трябва да го подхванем другояче.
Руук не се притесни.
— Мисля, че той е хакнал компютъра ми. Освен това призна, че се е сбил с Граф в деня на смъртта му. Мисля, че трябва да сдрусаме Пабло Гусман и да го попитаме за тайната пратка. Мисля, че той е убиецът.
— Снощи мислеше, че е Лорънс Хейз.
— Знам, лесно се вълнувам. В онзи момент Хейз беше лъскавият предмет.
— А Гусман какво е?
Той провеси нос.
— За пореден път ме попарваш, като настояваш за здрав разум.
Два часа по-късно Ники поръча такси, което ги остави между Десето авеню и 41-ва улица, на няколко пресечки от Таймс Скуеър. Според прогнозата денят щеше да бъде малко по-топъл, но в 9 сутринта температурата все още беше под нулата, а ниските мразовити сенки мрачно се протягаха из целия Уест Сайд. Докато Роуч работеха върху снимката на кабелджията, Хийт смяташе да го открие, като намери жената, която стоеше до него на записа от „Роби на удоволствието“. Казваше се Шейна Уотсън, беше изчезнала и според хазяина й работеше като проститутка в квартал „Хеле Кичън“. Бившата й съквартирантка все още бе неоткриваема и дневният ред на Хийт беше да обикаля по улиците, показвайки снимката на други проститутки с надеждата да изникне нещо.