— Остави на мен — каза Руук, взе ксерокопието и пристъпи към някаква жена, която пушеше пред едно ресторантче, опряла гръб в стената. — Добро утро, г-це.
Тя го огледа от главата до петите и започна да отстъпва.
— Моля ви, ще отнеме само секунда. Опитвам се да открия една ваша колежка, друга проститутка, и…
Жената метна фаса си по него и го уцели в челото.
— Кретен. Проститутка ще ми вика…
Тя бързо се отдалечи, като псуваше и крещеше, че ще извика ченгетата, докато накрая зави зад ъгъла.
Макар че гафът на Руук много я развесели, Ники не се представи много по-добре. Да, по-лесно забелязваше работещите момичета — имаше опит от отдел „Пороци“, но те надушваха, че е ченге и или се затваряха, или побягваха, щом ги доближеше.
— Може да си стоим тук до второ пришествие — заяви Руук.
— Твърде рано е, повечето не са излезли. Като се появят повече, ще извадим късмет.
Лесно беше да се каже, но по обяд, когато тротоарите пред мотелите започнаха да се пълнят, Ники все още нямаше никакви резултати.
Двамата влязоха в едно кафене, за да се стоплят и Руук отново изказа скептичното си отношение към плана й.
— Само ни бягат, а ти нямаш власт да ги спреш.
— Благодаря ти, че така ясно очерта новопридобития ми статут на безсилна — каза тя.
— Имам решение — каза Руук, — и е гениално.
— Това ме тревожи.
— Две думи — мрежести чорапогащи. — Ники започна да клати отрицателно глава, но той настоя, снишавайки глас: — Все разказваш как си работила под прикритие в „Пороци“, нали? Престори се на една от тях. Разходи се из улиците… освен ако имаш по-добра идея.
Ники се замисли и каза:
— Предполагам, че някъде наоколо има магазин за кичозни дрехи.
— А така — твърде гръмогласно я похвали той. — От теб ще стане страхотна проститутка.
Не се налагаше Ники да се обърне, за да си даде сметка, че всички в кафенето я зяпат.
Руук нае стая в „Четирите диаманта“ за целия следобед, като отбеляза, че това е единственият начин такъв хотел да получи този брой диаманти. Вътре миришеше силно на дезинфектант, а табелата гордо ги уведоми, че имат право на неограничено количество лед — без съмнение в комплект с неограниченото количество следи от прогаряния с цигара по нощното шкафче. Ники се преоблече и докато се плескаше с грима, който си беше избрала, Руук се обади от банята:
— Все едно сме в „Хубава жена“. Веднага бих те нагънал във ваната, обаче хлебарките все още я използват.
— Какво ще кажеш? — попита Хийт, демонстрирайки обилния грим, големите халки на ушите си, леопардовото трико, прокъсания клин и зеления латексов дъждобран.
Руук я огледа подробно от леглото и каза:
— Нима изпадна чак дотам?
Когато излезе на тротоара, Ники остана на разстояние от останалите проститутки по улицата, за да им даде време да свикнат с нея. Някои от тях бяха териториално настроени, виждаха я като заплаха за приходите си и я тормозеха, а други я подминаваха, притеснени от излъчването й на ченге под прикритие, което все още се долавяше изпод спиралата и изкуствените мигли. Повечето обаче бяха сърдечни. Представяха й се, питаха я как се справя. Щом й се доверяха, Ники им казваше, че издирва изчезналата си приятелка, за която ужасно се тревожи. Изваждаше снимката и те си я предаваха една на друга, но отговор нямаше.
Най-трудно й беше да отпъжда мъжете. Когато й подсвиркваха или блъскаха по покривите на колите си с отворена длан, тя им отказваше, но това не им беше достатъчно. Няколко пъти й се наложи да се шмугне във фоайето на „Четирите диаманта“, което ги пропъди. Веднъж обаче един упорит строителен работник, който каза, че смяната му е свършила, паркира пикапа си и я последва вътре. Там се появи Руук и шумно го уведоми, че участва в пилотния епизод на ново риалити шоу, наречено „Да спипаш мръсник“. Това реши проблема.
Ники стоеше на ъгъла с няколко от жените, когато телефонът й иззвъня. Беше заместник-комисар Ярбъро.
— Моментът неподходящ ли е?
— Не, Филис, за теб винаги имам време — каза Ники, доволна, че не говорят по Скайп.
— Само исках да ти кажа, че помолих да пуснат името на Серджо Торес в базата. Съжалявам, не излезе нищо повече от онова, което си чела в досието му.