— О. Ами, благодаря ти, че се опита — отвърна Ники, но не й беше лесно да скрие разочарованието си.
— И без друго не ми се струва, че проблемът ти е Торес. В сутрешния доклад четох, че сапьорите са ти били на гости. — След като Хийт накратко й преразказа събитията, заместник-комисарят попита: — Имаш ли представа кой е извършителят?
— Не знам името му — каза Хийт, — но става дума за неидентифициран обект, когото издирвахме заради случая Граф. Всъщност има разпознаваема татуировка, която пуснахме във вашата база данни, но нищо не излезе.
— Ще открия снимката и ще ги накарам да опитат отново. За да се уверим, че сме преобърнали всички камъни, аз лично ще надзиравам проверката.
Ники точно й благодареше, когато мина кола, пълна с пияни студенти, надули клаксона.
— Ии-ха-а!
— Ей, мацко!
— Ехо, парцал!
— Къде, по дяволите, се намираш, Ники?
— О, размотавам се с приятели. Гледаме Джери Спрингър.
Към четири часа Ники се чувстваше обезкуражена, измръзнала и готова да се откаже. Точно тогава една млада жена с любезно лице и избледняваща синина под едното око погледна снимката и каза:
— Това е Шейна. Не е излязла добре, но определено е Шейн.
Ники сгъна снимката и я попита дали познава мъжа до нея — онзи с навитата змия около бицепса. Не го познаваше, но наскоро бе видяла приятелката си. Шейна Уотсън беше отседнала в мотел „Раундърс“ в Челси.
Понякога бягат, понякога се крият, а друг път просто не отварят с надеждата да се махнеш. Шейна Уотсън свали веригата, открехна вратата и ги покани да влязат. Изглеждаше така, сякаш нещо бе изстискало емоциите й. Или сякаш беше натъпкана с лекарства — Ники не можа да определи, но когато жената с празния поглед премести прането от леглото, за да могат да седнат, тя изпита облекчение. Явно нямаше да стане скандал.
Руук остана да седи мълчаливо, позволявайки на Ники да установи контакт с младата жена. Тя си даваше сметка за крехкостта й и говореше внимателно, без да споделя информация, която би могла да я стресне, например факта, че разследва убийство. Шейна Уотсън не се нуждаеше от тези подробности, за да й каже две неща.
— По никакъв начин не си загазила, Шейна, разбираш ли? Просто търся този мъж — каза тя и й показа снимката. — Разбера ли как се казва и къде мога да го открия, веднага си тръгваме.
— Кофти човек е — каза тя с отсъстващ глас. — Когато Андреа… съквартирантката ми… замина за Амстердам, той ме накара да открадна ключовете за клуба, в който работи. Затова се изнесох от апартамента ми. Харесвах си го, но трябваше да се скрия от оня. О, боже… — Тя пребледня, а веждите й тревожно се свъсиха, докато оглеждаше вратата, сякаш изживяваше кошмар. — Вие ме открихте. Мислите ли, че и той ще може?
Ники я погледна успокоително.
— Не и ако ми помогнеш първа да стигна до него.
Докато караха към „Хънтс Пойнт“, Хийт реши, че за да се справи с тази мисия, нахакаността и спиралата за мигли няма да й бъдат достатъчни. Обади се в полицията — по протокол трябваше да позвъни в 41-во управление, тъй като бяха на тяхна територия, но щеше да се наложи да дава неловки обяснения (освен ако решеше да се престори, че все още е полицай). Затова се обади на Роуч.
— Мъжът на снимката се казва Тъкър Стелджес, второто му име още не го знам — каза тя и им продиктува фамилията му буква по буква, за да го проверят и да научат адреса и евентуалните му предишни провинения. — С Руук пътуваме към мястото, към което ни насочиха — сервиз за мотоциклети на „Хънтс Пойнт“, на пресечката със „Спофърд“. Не знам номера, но мога да го издиря.
— Това ни стига — каза Очоа. — Благодаря ти, че ни съобщи, ти си много отговорна гражданка.
— Ей, просто подкрепям местната полиция — отвърна Ники. — Като стана дума за това, може би е добре да се обадим в 41-ви. От учтивост.
— Роули вече им звъни. Какъв е планът ти?
— Намирам се на две минути от мястото. Тъй като съм примерна гражданка, с Руук само ще наблюдаваме, докато дойдете. Не искам кучият син да ни се изплъзне.
— Само внимавайте, гражданко — каза Очоа. — Оставете тази работа на професионалистите.
Зимният мрак се спусна рано и докато седяха до прозореца в „Златисти понички“, Хийт и Руук наблюдаваха как светлините в задната част на сервиза за мотоциклети една по една угасват. После забелязаха някакво раздвижване. Твърде студено беше за тениска, така че нямаше как да видят дали под дългите му ръкави има татуирана змия, но когато едрият мъж пристъпи иззад спускащата се ламаринена врата, сърцето на Ники пропусна един удар. Беше Тъкър Стелджес.