— Той си тръгва — каза Руук и Хийт позвъни на Очоа.
— Кога пристигате?
— Точно минахме по моста „Кенеди“.
— Лицето се готви да тръгне — каза тя.
— Вече съобщихме по радиото — отвърна той. — Колите ще се появят всеки момент.
Когато тя затвори, Руук беше излязъл и пресичаше улицата. Тя изруга на ум и го настигна пред ламаринената врата.
— Какво си въобразяваш, че правиш?
— Бавя го. Ти не можеш, теб те познава. Може да вляза и да се направя на шофьор, който се е изгубил. Или още по-добре, на зъболекар на средна възраст, който се чуди „Харли“ ли да си купи, или БМВ.
Зад Руук звъннаха ключове. Стелджес излезе от офиса… и видя Ники. Блъсна Руук на пътя й, така че двамата се блъснаха във вратата, която силно издрънча. Когато се изправиха, Стелджес завиваше зад ъгъла. Хийт подаде телефона си на Руук и докато тичаше, извика:
— Набери последния номер и кажи на Очоа, че тръгвам на изток по „Спофърд“!
Когато зави, той вече се намираше на една пресечка пред нея. За едър мъж тичаше бързо, но Ники беше по-бърза — засили се и скоро започна да го догонва. Не беше въоръжена, така че планът й беше да не го изпуска от очи, докато дойдат подкрепленията. Движеше се достатъчно бързо, за да скъси дистанцията, но и изоставаше, така че да може да се прикрие в случай че той има пистолет.
Стелджес постъпи така, както повечето бегълци — изгуби скорост, като се обръщаше, за да види дали го настигат, и скоро Хийт трябваше да поддържа съвсем комфортна за нея скорост. Компанията й не го радваше и той се опита да се отскубне от невидимата каишка. На „Дрейк“ рязко свърна вляво, като пресече улицата насред бесния трафик. Докато избягваше колите, Ники изостана с няколко метра, но отново го застигна, когато той се шмугна в една автоморга.
Хийт спря пред портата и се заслуша. Тук лесно можеше да й се изплъзне, особено ако познаваше мястото и можеше да мине през някой заден изход. Ако тръгнеше след него невъоръжена, можеше да се изложи на опасност на такова място. Затова се притисна до отворената порта, опитвайки се да долови шума от стъпките му.
Над главата й имаше огледало и тя забеляза просветналото в него движение, но беше късно. Тъкър Стелджес се подаде зад ръба на оградата, зад която се движеше, хвана я с две ръце за палтото и използва теглото си, за да я метне през двора.
Гърбът й се удари в откачена предна врата, подпряна на стоманен шкаф, пълен с бои. Беше я метнал с такава сила, че той се наклони напред, засипвайки я с четки и кутии. Ники сграбчи една от тях и го замери. Не улучи, но той се поколеба и това й даде време да разчисти останалите кутии и да се изправи, преди да се хвърли към нея. Стелджес обаче не го направи. Вместо това приклекна, заемайки позиция за стрелба, и бръкна в жилетката си. Ники хвърли втора кутия и го улучи в рамото, но това не го спря. Той дори се усмихна.
Хийт видя глока му и се почувства глупава и безпомощна. Макар че беше безполезно, посегна към вратата с надеждата, че тя поне ще забави куршума. Дръпна я върху себе си, а после чу изстрел.
Четиринадесет
Не усети куршума да се забива във вратата или в тялото й. За стотните от секундата, в които се зачуди дали причината да не го усети е, че вече е мъртва, тя чу познати гласове да викат „Полиция, не мърдайте!“, а после три бързи изстрела. След това върху импровизирания й щит тежко се стовари тяло. Докато лежеше, затисната под него, към нея затрополиха стъпки и се разнесе звукът от пистолет, който се плъзга по асфалта.
— Готово.
Спокойният глас принадлежеше на Дъч Ван Мийтър.
— Хийт, ранихме го — извика детектив Фелър. — Добре ли си? Хийт?
Фелър прибра оръжието си и я измъкна. Макар че Ники настоя, че е добре, той я накара да седне на един овехтял стол, който гниеше до пластмасова вана, пълна с угарки. Пред портата зад таксито му спираха полицейски коли от 41–ви участък. Светлините и фенерчетата пулсираха в нощния мрак, придавайки сюрреалистична нотка на събитията, особено когато осветиха Ван Мийтър. Все още стиснал своя „Смит & Уесън“ 6906, той се изправи до тялото на Тъкър Стелджес, след като безуспешно се опита да намери пулс, вдигна ръка и направи хоризонтално движение по посока на партньора си — това означаваше „права линия“.