Сега беше ред на Руук да изрази съмнение.
— Не казвам, че грешиш, но защо?
Хийт се усмихна.
— Сега вече мислиш като ченге.
Хийт се събуди в празно легло. Тъй като беше детектив, тя опипа чаршафите от страната на Руук и установи, че са изстинали. Откри го на компютъра в кабинета му.
— Засрамваш ме, Руук. Ставаш преди мен вече трети път тази седмица.
— Докато лежах и гледах как се сменят цифрите на електронния часовник, се почувствах повече от раздразнен от този случай, затова станах и последвах твоя пример, Ники Хийт. Отидох и се вторачих в дъската.
— И какво откри?
— Че дори в 4 сутринта Манхатън е много шумен. Сериозно говоря. Какви са тия сирени и клаксони?
Тя седна на люлеещия се стол срещу него и зачака. Знаеше, че той набира скорост — имаше вид на човек, изтеглил силни карти.
— Зачаках нещо на дъската да ми се набие в очите или да се свърже с друго. Не стана, така че пробвах обратното. Запитах се „Какво ни липсва“? Тогава ми просветна, сигурно точно затова не можах да заспя. Снощи темата беше малко щекотлива.
— Капитан Монтроуз — каза тя.
— Именно. Ти каза, че винаги ти е повтарял да търсиш самотния чорап. Ники, той е самотният чорап. Помисли — изобщо не се е държал като човека, когото познаваш… когото всички познавахме.
Тя се намести в стола, но не защото се беше разстроила, а защото усети прилив на енергия. Не знаеше накъде бие Руук, но опитът й казваше, че задава правилните въпроси.
— Без да забравям това, се опитах да разбера какво е кроил. Не е лесно да разбере човек, и защо?
— Защото беше станал толкова затворен и потаен.
— Точно така. Поведение на самотен чорап. Изгубил е жена си, така че и с нея не е можел да разговаря. Ние мъжете обаче, колкото и да се правим на стоици — освен ако сме намусени самотници или живеем в Бъкингамския дворец, — имаме нужда да говорим с някого.
— Отец Граф?
— М-може би. Не се бях замислял за него. Трябва ми по-скоро някое старо приятелство, човек, на когото се е доверявал цял живот и който е готов и на ипотека за него.
— Обясни.
— Единственият приятел, на когото можеш да се обадиш, колкото и да е късно и в каквото и да си се забъркала, който би ипотекирал къщата си, за да ти спаси задника, без да задава въпроси. — Той забеляза, че в очите й проблясва разбиране. — Кажи ми, с кого е най-близък един полицай?
Хийт не се поколеба.
— С партньора си.
Тя точно щеше да каже името му, когато Руук я изпревари.
— Еди Хоторн.
— Откъде пък знаеш за Еди?
— Гугъл е приятел на писателя. Попаднах на много статии, в които се говори за наградите им. Реших, че щом са намерили начин да останат заедно, след като са получили златни значки, значи са били близки.
— Само че Еди се пенсионира и се премести — отбеляза тя, но един блед спомен я накара да се усмихне. — Бях на купона по случай пенсионирането му.
— 16 юли, 2008-ма година. — Той посочи към лаптопа си. — Много си обичам гугъл а.
Руук натисна няколко клавиша и принтерът оживя.
— Какво печаташ, холестеролните нива на Еди Хоторн ли?
Той взе двата листа, отиде до Ники и й подаде единия.
— Билетите ни за самолета. Таксито ще ни вземе след половин час. Ще обядваме с Еди във Флорида.
Еди Хоторн се появи със своя Форд „Мъркюри“ още щом излязоха от терминала във Форт Майърс. Прегърна сърдечно Ники и докато двамата се гледаха, в очите й се появи блясък, който не бе изниквал в тях много отдавна.
Той ги заведе да хапнат такос с риба в една закусвалня западно от магистрала 75, встрани от шосе „Даниълс“.
— Местно е, готвят добре и е достатъчно близо до летището, за да не ви се налага да бързате за обратния полет — каза той.
Ядяха на външна маса, а от яркото слънце ги пазеше сламен чадър. Първата част от разговора се състоеше от спомени за загиналия им приятел.
— С Чарлз толкова дълго бяхме партньори, че след време хората престанаха да мислят за нас като за отделни индивиди. Веднъж минах покрай сержанта — бях съвсем сам, — а той ме погледна и каза „Здравейте, момчета“. — Старото ченге се разсмя. — Хоторн и Монтроуз, трънът и розата28, винаги заедно. Така я карахме с него.
Еди предпочиташе да говори и почти не се хранеше, така че Хийт и Руук просто слушаха, наслаждавайки се на печената риба и топлото време, докато той потъваше в спомените си. Когато разговорът се насочи към съпругата на Монтроуз, смехът му утихна.
28
Игра на думи от Hawthorn & Montrose — на английски thorn означава „трън“, a „rose“ — роза. — Бел.прев.