Въпросът на Еди не беше риторичен — Ники виждаше, че той се надява да получи разбиране. Леко сви рамене, за да покаже, че й е ясно как е могло да се случи, но без да забравя, че един следовател трябва да следва уликите, а не да ги насочва — вероятно Монтроуз бе изгубил съня си именно заради това правило.
— Как беше убит? — попита Хийт.
— С изстрел в главата.
— В лицето ли? Или в тила, като екзекуция?
— В слепоочието — отвърна Хоторн.
— Както при продажба от кола, където пласьорът вижда скъпо возило, казва си „Тоя ще има тлъст портфейл“ и му пуска куршум ето… тук?
Ники насочи пръст към левия бакенбард на Руук.
— Разбираш ли, точно там теорията ни взе да не пасва — каза Еди и опря пръст в собственото си дясно слепоочие. — Раната беше от тази страна. Където седи пътникът.
Макар и години по-късно, Хийт се намираше на престъплението с Монтроуз и Хоторн и обмисляше първия самотен чорап.
— Сигурен ли си, че е бил убит в колата?
— Без съмнение, от страната на шофьора имаше пръски кръв и мозък.
— Прозорецът вдигнат ли беше? — За Ники това беше самотен чорап номер 2… не непременно важен, но… самотен. — Ами този откъм пътника? Отворен ли беше, или затворен?
Докато мислеше, Еди завъртя очи нагоре.
— Затворен, да, определено беше затворен.
— Значи убиецът вероятно е бил при него в колата — каза Хийт.
— Возел се е отпред — каза Руук, видя израженията им, скръсти ръце и каза: — Млъквам.
— Приемам, че е нямало отпечатъци — продължи Хийт.
— Не и такива, които да ни свършат работа. Само тези на приятелите му от партитата и клубовете. Излязоха още няколко гаджета и куп неизвестни, които ги няма в базата. — Това означаваше, че нямат досие. — Всички останали имаха алиби — довърши Еди, който беше с една крачка пред нея.
— Нещо друго за трупа? Следи от побой?
Ники искаше да разбере дали Еди знае за изгарянията от ТЕНС.
— Не от побой. На китките му имаше следи от ремъци, сякаш е бил вързан.
— Или окован с белезници?
Той се замисли.
— Честно казано, това не ми хрумна, но ще ти кажа как ги обяснихме. Огледахме съседните сгради, естествено, и се натъкнахме на празен склад. За текстил — според една стара табела доставяли униформи и гащеризони по хотелите и строежите. Вратата беше отключена и вътре нямаше абсолютно нищо, освен една дървена рамка, захвърлена върху циментовия под.
Хийт и Руук се спогледаха и тя каза:
— Опиши ми я, Еди.
— Съвсем елементарна беше — просто заковани една за друга дървени дъски. Малко недодялано, но във формата на голямо Х, около 1 на 2 метра. И във всеки ъгъл имаше ремъци.
— За ръцете и краката — каза Хийт.
— Да, обаче импровизирани. Мисля, че бяха връзки, каквито би използвала, за да вържеш каяка си за багажника на колата. Разбира се, с Чарлз веднага се отказахме от теорията за стрелба при продажба на наркотици. Някой беше вкарал хлапето вътре, за да го върже на оная рамка.
Изражението на Хоторн стана мрачно, сякаш виждаше нещо неприятно в онзи момент, а не в спомените си от преди толкова години.