— Освен ожулванията по китките и глезените, по тялото на младежа имаше червени резки. Сякаш беше изгорял на слънцето, само дето белезите изглеждаха подпухнали. Бяха навсякъде — по гърдите, краката… слабините му… — Еди потръпна и каза: — Ясно ти е за какво говоря. С Чарлз направихме всичко възможно, но предвид залитанията на малкия по дрогата и всички други опасни неща, по които си е падал, официалната версия си остана „пропаднала покупка на дрога“.
— Ами изтезанията? — попита Руук. — Не ги ли взеха предвид?
— О, напротив — отвърна Хоторн. — От Съдебна медицина казаха, че са електрически, от нещо, наречено ТЕНС. Това само подкрепи теорията за наркотиците. Твърдяха, че Хъдълстън не е станал мишена случайно, а вероятно често е пазарувал от пласьор, когото се е опитал да завлече и изтезанията и убийството му са били отмъщение, за да се стреснат останалите клиенти, а дилърът да се издигне в йерархията.
— Не те обвинявам, Еди, питам те, за да разбера какво бреме е носел капитан Монтроуз — внимателно каза Ники. — С него не разследвахте ли повече?
— Искахме, но семейство Хъдълстън ни умоляваха да спрем. Искаха всичко да приключи, така че от Централното управление ни притиснаха да се откажем, особено след като постъпи официално разпореждане. Тогава Чарлз получи повишение, пое 20-то и всичко се забрави.
Хийт му подаде снимката на Серджо Торес.
— По онова време този мъж е продавал наркотици в Бронкс, виждал ли си го?
Той внимателно го разгледа и каза:
— Не, но това не значи, че не се е мотаел там. Работех в „Убийства“, не в „Наркотици“.
— Като стана дума, този човек познат ли ти е? Тогава е работел в „Наркотици“.
Еди взе снимката на Стелджес и каза:
— Бясното куче.
— Какво знаеш за него?
— Стига ти да знаеш, че беше пълна гад. Работеше под прикритие, но всички знаеха, че е минал оттатък. Отдалеч му личеше. — Хоторн й върна снимката. — Чух, че го пречукали. Страхотна новина.
— Добре казано — обади се Руук.
След като взе снимката, Хийт каза:
— Само още един въпрос, Еди, ако нямаш нищо против. Тогава кой беше голямата риба?
— При дрогата ли? В Бронкс и покрайнините? Един хубостник — изкиска се той. — Алехандро Мартинес.
Докато летяха обратно, Ники каза:
— Добра работа, благодаря ти, че се сети за Еди.
— Няма защо. Нали знаеш, че съм разследващ журналист.
— О, дори чувам, че имаш не една, а две награди „Пулицър“ — каза Ники и го сръчка в ребрата.
— Твърде често ли го повтарям?
— Всъщност не. Може би ако просто ги разнасяш, ще е по-деликатно. — Тя се засмя и каза: — Талантът ти обаче свърши чудесна работа. Може да нямаме всички отговори, но научихме едно.
— Ако си боядисваш косата черна, избягвай директна слънчева светлина.
— Точно така — кимна Хийт и стана сериозна. — Поне знаем, че капитан Монтроуз е работел върху нещо и не е бил… нали се сещаш.
— Корумпиран?
— Знаех си, но след като говорихме с Еди, вече съм сигурна. Така че пак ти благодаря, г-н Пулицър, и за идеята, и за билета.
Руук се обърна към нея и каза:
— Не знам кого се опитваш да реабилитираш, Монтроуз или себе си, но и в двата случая съм с теб.
Когато слязоха от самолета, Хийт откри, че Очоа й е оставил няколко съобщения.
— Какво става, Мигел? — попита тя, докато чакаха такси.
— Къде си? Чувам самолети.
— На летището. С Руук ходихме до Флорида — обясни тя, не успя да устои на изкушението и добави: — За обяд.
— Мама му стара, стана ми още по-студено. Искам и мен да ме отстранят.
— О, да — каза Хийт. — Това е най-хубавата седмица в живота ми.
— Първо, Стелджес наистина е имал колан и калъф, но няма драскотини, които да съвпадат с парченцето кожа. Същото се отнася и за такъмите на Монтроуз. Имам и още новини за капитана — с Роули отидохме до Съдебна медицина и аз лично се занимах с въпросите ти за оръжието му. Пълнителят е бил пълен, липсва само един куршум.
Облекчението, което изпитваше Ники след срещата с Еди Хоторн, за миг се изпари, обхвана я дълбока тъга. Руук видя това и тихо попита „Какво?“, то тя му махна с ръка да замълчи.
— Има и още — продължи Очоа. — Проверих резервния пълнител на колана му и открих нещо интересно.