Хийт го каза първа:
— Лисва един куршум.
— Дори по-добре — последният куршум в пълнителя на пистолета му е именно сирачето от резервния. — Ники усети, че отново се оживява, а Очоа продължи: — Отпечатъци няма, дори тези на капитана, което е странно.
— Не само е странно — каза Хийт, — изключително важно е. Помисли, как така един мъртвец ще успее да презареди?
Задръстването по пътя към Манхатън даде на Руук тридесет минути, през които да измисли теория, базирана на откритието на Очоа.
— Това е велико! Не искам да покажа неуважение към прехваления г-н Льо Каре, но това е по-велико от „Зов към мъртвите“. Куршумът на мъртвеца! Ей, мисля, че измислих заглавие за статията си. Трябва да си го запиша. Не, ще го запомня, толкова е гениално!
Ники дори не се опита да го озапти. Той беше много по-забавен от телевизорчето, вградено в облегалката на шофьора, а и постоянно се проявяваше като счупения часовник, който някак си успява да бъде верен по два пъти на ден. За пръв път мислеше на глас за нещо, което Хийт искаше да чуе, защото тя също го обмисляше.
— Добре, ето какво мисля, че е станало — каза той. — Монтроуз паркира и лошият, който е на съседната седалка, някак си докопва пистолета му. Не знам как, обаче да приемем, че е било така, иначе не става.
— С подробностите ще се оправяме после, продължавай.
— Добре, значи, оръжието на Монтроуз е в ръцете на пътника, който или го заплашва с него, или го изненадва. Както и да е, той пъха пистолета под брадичката му и бум! Което обяснява защо капитанът не е налапал цевта.
За момента Ники беше съгласна.
— И защо Лорън имаше съмнения за траекторията.
— Да. Сега, тук ще ти прозвучи малко като откъс от „Мисия невъзможна“, но изчакай — напълно възможно е. Монтроуз е мъртъв. За убиеца въпросът е „Как да представя смъртта му за самоубийство, след като барутът е по моите ръце, а не по неговите?“. Отговорът е „Като пъхна пистолета в ръцете му и стрелям още веднъж“. Проблем номер две обаче е, че от пълнителя ще липсват не е един, а два куршума, което би предизвикало много въпроси, които да усложнят нещата. Така че убиецът слага оръжието в ръката на Монтроуз, изкарва я през прозореца и стреля, за да остане барут по ръцете на капитана, нали така? После надява ръкавици и на мястото на втория куршум слага един от резервния пълнител на колана му, гарантирайки, че ще съвпада с пистолета. Станалото вече прилича на идеалното самоубийство с един изстрел, така че той се чупи.
— Не го казвам често, но мисля, че си надушил нещо.
— Да, но то е само хипотеза, нали? — попита Руук. — Която при това цялата е на дупки.
— Да, толкова много, че ако беше туба с вода, щеше да протече.
— Нищо, нали работите с фирми, които чистят след течове?
Известно време пътуваха мълчаливо, а Ники се взираше в очертанията на Манхатън на фона на сумрачното зеленикаво небе. След малко извади мобилния си телефон.
— Какво? — попита Руук.
Хийт не отговори. Набра 411 и помоли да й дадат номера на „На повикване“ — компания за възстановяване след водни щети.
— Само се шегувах — обади се Руук.
Диуейн Пауъл от „На повикване“ ги посрещна пред „Кондоминиуми Грейстоун“, където Ники го видя да паркира в деня, когато бе застрелян Монтроуз.
— Бързо пристигнахте — каза тя.
— Когато фирмата ти се казва „На повикване“, това ти е работата. Пък и имам двама братя пожарникари и обичам да помагам, с каквото мога, нали разбирате.
— Сигурно е полезно — каза Руук. — Двама пожарникари в семейството, а вие се занимавате с отстраняване на вода.
Диуейн широко се усмихна.
— Нали знаете как адвокатите гонят линейките? Аз гоня пожарните коли.
— Кажете ми какво правехте тук онзи ден — каза Ники.
— С удоволствие, но вече разказах всичко на другите следователи. Нямам кой знае какво да добавя при положение че нищо не видях.
Хийт поклати глава.
— Нямам предвид стрелбата. Питам защо ви повикаха.
Вече се беше стъмнило и им трябваха фенерчета, но в камионетката на Диуейн имаше три. Отнесоха ги на покрива и той насочи своето към ред оранжеви конуси, залепени един за друг с жълта лента.
— Аз кърпих ето тук. Собствениците на сградата ще сменят целия покрив, така че до пролетта — толкова.
— Знаете ли къде е бил течът? — попита Ники.