— Да, разбира се — отвърна той и освети дървения резервоар над главите им. Приличаше на стотиците други кедрови резервоари, които бе видяла Хийт, докато оглеждаше сградите. — Хората от най-горния етаж казаха, че през тавана тече. Решихме, че от студа се е пукнала тръба, но беше от резервоара. Докато стигнем, бяха изтекли към хиляда литра. Нивото толкова беше спаднало, че течът сам престана.
— Знаете ли какво го е причинило? — попита Руук, гледайки право към Ники. И двамата си мислеха едно и също.
— А, не — отвърна Диуейн. — Докато дойдем, водата спря и ми беше все едно. Реших, че дървото се е спукало от студа. Казаха, че ще го ремонтират чак на другия ден и така и не разбрах как е станало.
Руук се наведе към Ники и й прошепна:
— На бас, че го е пробил вторият изстрел.
Докато пътуваха към апартамента на Руук, Ники набра Очоа.
— Ще ми кажеш, когато вече не ми се полагат услуги, нали?
— Ей, нямаш проблеми. Както сме я подкарали в 20-то, за мен ще е истински празник, когато по изключение върша истинска полицейска работа.
— Железният човек, а?
— Железен друг път — отвърна той и Ники чу смеха на Роули. — Роулз иска да ти предам, че утре в осем капитан Айрънс ще дойде да инспектира бюрата. Сериозно ти казвам. Като не можем да прочистим улиците, поне ще си позабършем работните места.
— Най-добре е източникът да не съм аз — каза Хийт, — така че след малко ще ти се обади мъж на име Диуейн Пауъл, той откри тялото на Монтроуз. Ще ти съобщи, че колкото повече мисли, толкова по-сигурно му се струва, че течът, заради който са го повикали, се е дължал на дупка от куршум във водния резервоар на покрива на сградата, до която е бил паркирал капитанът.
— Я виж ти! — реагира Очоа, удивен от възможните последствия. — Неговият куршум е излетял право нагоре, така че този…
— Точно така — каза Ники. — Може би е сирачето от резервния пълнител. Слушай, допускам, че ако кедърът е бил пробит от куршум, водата в резервоар с диаметър 3 метра и половина би го забавила и вероятно не е излязъл.
— Ще го потърсим, имай ми доверие.
— Добре, но изчакай обаждането на Диуейн. Исках да те предупредя, за да го приемеш сериозно и да позвъниш в Съдебна медицина, за да огледат резервоара.
— Добре.
— Мигел, всичко това стана благодарение на теб и Роули, чудесна работа свършихте днес с пистолета и пълнителите на капитана. Ако докажем, че е било убийство, а не самоубийство, значи двамата му направихте голямо добро.
— Ей, лично ще надяна маска и плавници, ако трябва — каза той и докато се взираше в огромния екран на над Кълъмбъс Съркъл, на който пишеше, че температурата е минус 20 градуса, Ники беше сигурна, че ако се наложи, Очоа ще направи точно това.
Руук беше гладен, но тя се вълнуваше твърде много, за да яде и докато той притопляше пилето, останало от вечерта, Ники придърпа един стол пред дъската и седна да я огледа.
— Вкусно ли беше? — попита тя, когато той омете всичко.
— Дори по-вкусно от снощи — каза Руук. — А ти откъде знаеш, че приключих, да нямаш очи на тила?
— Не, имам уши. Преди малко спря да пъшкаш възторжено.
— А, значи така разбираш кога съм свършил.
Тя се обърна към него с лукава усмивка.
— Знам кога свършваш, господинчо. Когато свърша аз.
— Прекрасно е — каза той, а Ники отново се съсредоточи върху дъската и огради с червен маркер бележката на Руук: „Капитан Монтроуз — с какво се е занимавал?“.
— Мисля, че днес получихме отговора от Еди — каза той.
— Не, това беше само половината. Знаем какво е искал да постигне, но не и как е подходил към разследването. Освен това го е крил от мен — или от гордост, или защото не е искал да се налага да си признае в случай че се провали.
— Или… — продължи Руук, — по-скоро е знаел, че е опасно и се е опитвал да те предпази. Дори с цената на това да те вбеси.
Тя се замисли, а после каза:
— Може за е всяко от трите. Какви ли са били уликите му, в какво се е целел?
— Може да пратиш Роуч да прегледат книжата му, но нали каза, че от „Вътрешни разследвания“ са ги телепортирали в кораба-майка?
— Познавах Монтроуз — не би държал нещо в кабинета си, ако искаше да го запази в тайна. Особено докато го разследват. — Хийт потупа с маркера по устните си, а после го запрати на таблата. Решението бе взето. — Искам да влезем в апартамента му.