— Ако се бяхте изгубили — каза в мрака ясният глас на младото момиче, — аз щях да ви кажа. Но вие сте на прав път, следвайте го още десет минути и ще видите от дясната си страна зад масив от липи една гостоприемна къща. Довиждане!
Самуел вдигна глава към мястото, откъдето идваше гласът, и забеляза една сянка, която като че ли се носеше на десет стъпки над него, тичайки по склона на хълма.
Инстинктивно почувствува, че тя ще изчезне.
— Спри! — извика й Самуел. — Трябва да те попитам още нещо.
— Какво? — попита тя, спирайки се на върха на една скала, чийто край изглеждаше толкова тесен, че един крак, макар и крак на магьосница, не можеше да стъпи на него.
Той огледа как може да се изкачи до нея, но пътеката, по която минаваха двамата конници, бе издълбана в скалата. Тя бе предназначена за хора, а пътеката, на която се намираше магьосницата, бе козя пътека.
Виждайки, че не може да стигне до хубавото момиче с коня си, той искаше поне гласът му да стигне до нея.
— Е, добре! Скъпи Юлиус — каза той, като се обърна към своя приятел, — преди един час аз ти изброих прелестите на тази нощ: бурята, моите двадесет години, виното от старата река, градушката и гръмотевицата! Щях да забравя любовта! Любовта, която съдържа всички видове любов: щях да забравя любовта — истинската младост, любовта — истинската буря, любовта — истинското опиянение.
Сетне с един скок на коня се опита да стигне до младото момиче.
— Обичам те — извика той, — очарователна магьоснице. Обичай ме и ти и ако искаш, ще направим хубава сватба. Да, веднага. Когато кралиците се омъжват, водата блика от фонтаните, а топовете гърмят. За нашата сватба господ праща дъжд и гръмотевици. Виждам, че водиш истински козел, за мен ти си една истинска магьосница, но все пак те вземам. Давам ти душата си, дай ми хубостта си!
— Вие сте нечестив пред Бога и неблагодарен към мен — отвърна младото момиче, като изчезна.
Самуел се опита още веднъж да я последва, но склонът бе наистина непроходим.
— Хайде, хайде, връщай се — каза му Юлиус.
— И къде искаш да отида? — отвърна сърдито Самуел.
— Ами в къщата, която тя ни посочи.
— И таз добра! Нима й вярваш? — продължи Самуел. — И ако тази къща съществува, кой може да те увери, че това не е клопка, в която магьосницата има за задача да завлича закъснелите пътници.
— Не чу ли какво ти каза, Самуел? Неблагодарен към нея, нечестив пред Бога.
— Да вървим, щом искаш — съгласи се младият човек. — Аз не вярвам в това, но ако това ти доставя удоволствие, ще се престоря, че вярвам.
— Виж, клеветнико — обади се след десет минути ход Юлиус, като посочи на своя приятел липите, указани от младото момиче.
Между клоните блестеше светлина, като сочеше, че оттатък има къща. Двамата навлязоха сред липите и стигнаха до оградата.
Юлиус понечи да звънне.
— Ти звъниш на входа на клопката? — попита Самуел.
Юлиус не отвърна и позвъни.
— Обзалагам се — каза Самуел, като хвана своя другар за ръката, — обзалагам се, че момичето с козела ще дойде да ни отвори.
Първата врата се отвори и някакъв силует с малък фенер в ръка се отправи към оградата.
— Който и да сте вие — каза Юлиус на човека, който се приближаваше, — имайте предвид лошото време и положението, в което се намираме. От четири часа се движим през пропасти и порои. Дайте ни подслон за тази нощ.
— Влезте — отвърна глас, който младежите познаха.
Бе младото момиче от разрушения замък и от Адската дупка.
— Виждаш ли? — попита Самуел Юлиус, който неволно трепна.
— Каква е тази къща? — попита Юлиус.
— Хайде! Няма ли да влезете, господа? — попита момичето.
— Напротив, по дяволите! Готов съм да вляза и в ада, стига портиерката да е хубава! — каза Самуел.
III
МАЙСКА УТРИН — ДЕН НА МЛАДОСТТА
Нa другата сутрин, когато Юлиус се събуди в едно удобно легло, му бе необходимо известно време, преди да разбере къде се намира.
Той отвори очи. Весел слънчев лъч се промъкваше през кепенците на прозореца и подскачаше весело по измития паркет от бяло дърво. Весел концерт на птички допълваше светлината на деня с мелодия.
Юлиус скочи от леглото. За него бяха оставени халат и пантофи. Той ги нахлузи и се запъти към прозореца.
Едва отворил прозореца и бутнал кепенците и в стаята нахлуха песни, слънчеви лъчи и аромати. Стаята имаше изглед към чудесна градина, пълна с цветя и птици. От другата страна на градината бе живописната долина на Некар. В далечината на хоризонта се виждаха планините.