— Приготви се за приемане на потока от данни. Включвам се към нашия комуникационен имплант.
— Разбрано, Капитане. Готова съм, когато кажете. — Гласът й беше спокоен и равен, но той си бе винаги такъв.
Изследователката Кристъл беше поразителна жена. Едва на двадесет и пет години, но очите й бяха много по-стари. Беше висока, гъвкава и мускулеста, лъскавата й тъмна коса беше опъната назад в стегнат кок, подчертавайки скулестото й лице, без да омекотява суровите му бръчки. Случайните й любовници намираха нейната привлекателност повече мъжествена, отколкото женствена. Кристъл рядко се замисляше за това. Тя бе Изследовател, обучена от Империята от най-ранно детство да бъде лоялна, оперативна и страшна. Работата й бе да проучва новооткрити чужди видове и да определя каква заплаха биха могли да представляват за Империята. В зависимост от нейната преценка чужденците биваха или поробвани, или изтребвани. Никога нямаше трето положение. Изследователите бяха студени, пресметливи, убиващи машини. Неофициално често ги използваха като наемни убийци във вътрешноимперските вражди.
Хънтър не бе наясно какви са чувствата му към Кристъл. Никога преди това не бе работил с Изследовател. Нейният тренинг и опит щяха да се окажат безценни, ако се стигнеше до оцеляването на Ескадрила на новата планета, но той не знаеше дали би могъл да й се довери. Някои твърдяха, че Изследователите са нехуманоиди като чуждите същества, които проучваха.
Заради характера им често биваха изпращани в Ада. Хънтър не искаше дори да мисли какво бе направила Кристъл, за да бъде изпратена на заточение. И през ум не му минаваше да я попита. Изследователите бяха известни със своята необщителност. Той усети лек звън в главата си, затвори очи и се отпусна назад в колана, докато корабните компютри обработваха допълнителната информация, получена от пробите.
Ярки снопове светлина и цветни отблясъци затанцуваха зад спуснатите му клепачи, а ушите му бучаха. Комимплантът действаше директно на сетивните нерви, така че той самият можеше да види и да чуе какви са пробите, но трябваше да мине определено време, преди заедно с компютрите да отсее зърното от плявата. Разумът на Хънтър се свърза с компютърния, мислите му течаха между бушуващата информация с нечовешка скорост, отсявайки и проучвайки притока от сурови данни. Краткотрайни проблясъци от облаци и небе, осеяни с бързо движещи се капчици и бурен вихър. Записи на времето, напластени с бързо изчезващи късчета небе и земя, невероятно далеч там долу. Появилата се за миг земна повърхност сякаш се стичаше като разтопена свещ. Хънтър направи опит да се концентрира, да се изключи от всичко, но без съществен резултат. Компютрите бяха записали цялата информация и той би могъл да получи отговора по-късно.
Усети Изследователката зад себе си в компютърната мрежа — един студен, остър образ, който му напомни блестящия ръб на сабя. За миг си помисли как ли изглежда в нейните очи, след това обаче се съсредоточи над пробите по реда на тяхното преминаване. Слоевете облаци скъпернически започнаха да разкриват някои подробности от повърхността. Отначало образуваха объркана мозайка от натрупани един върху друг образи, но Хънтър бързо и ловко съобрази как мигновено да концентрира всяко изображение, да го изпрати на съответния регистър, след което да премине към следващото.
Улф IV имаше един огромен континент, заобиколен от бушуващ океан. Сушата представляваше безкрайни зелени, кафяви и сиви сенки, изпъстрени тук-там с грозни жълти кръпки. Имаше извисяващи се в небето планински вериги и просторни езера. Вулканичната активност изпълваше въздуха с пепел, а разтопената лава пламтеше в пурпурно и огненочервено на фона на разпуканата земя и създаваше впечатление, като че повърхността на планетата е осеяна с множество сивосини рани. Обширни пространства с гори и джунгли с отвратителни цветове и огромни открити тревисти пространства. Хънтър фокусира върху една по-голяма площ. Изглеждаше добра за кацане, по-добра от останалите.
— Не е много гостоприемен този свят, Капитане — гласът на Изследователката, остър и чист, прониза слуха му, издигайки се леко над бръмченето на входните данни.
— Виждал съм и по-лошо — отвърна Хънтър. — Всъщност нямаме кой знае какъв избор. Затегни колана си, Изследовател. Поемаме надолу. Проба седемнадесет, сектор четири. Внимание!
— По-добре вижте това, Капитане.
Хънтър изключи своя имплант и излезе рязко от компютърната мрежа. Изображенията на пробите се подредиха на осветения с матова светлина екран, докато зрението му се върна към нормалното. Той разтърка уморено очи. Избраното за приземяване място му се струваше добро. Нямаше нищо особено, само Кристъл изглеждаше малко по-ентусиазирана, а може би точно това трябваше да се очаква от един Изследовател. Той остана за миг със затворени очи. Директният вход винаги му причиняваше главоболие. Това беше чисто психологично, но болката беше напълно реална. Отвори очи и се протегна внимателно в колана, за да не наруши баланса. След бързия бяг на изображенията на пробите командната зала изглеждаше по-тясна и затворена отвсякога.