- Не и откакто се видяхме с теб предишния път. Само работя.
Последното ми гадже ме напусна преди три години. От време на време ми се отваря парашутът, но ще излъжа, ако кажа, че си търся сериозна връзка. Настъпва продължителна и напрегната пауза в разговора, и двамата сме отегчени. Малко преди да привършим второто си питие, се връщаме на темата за Старчър и майка ми, и следващия уикенд, от който и двамата се ужасяваме.
Излизаме заедно от бара, чинно се млясваме по бузите и се сбогуваме. Поредното отметнато квадратче.
Някога я обичах, след това истински я мразех. Сега Джудит почти ми харесва и ако продължим с месечните си срещи, може и да станем приятели. Това целя, защото наистина се нуждая от приятел, който да разбира какво правя и защо го правя. А ще бъде и много по-добре за сина ни.
7.
Живея на двайсет и петия етаж на жилищен блок в центъра на града с частичен изглед към реката. Тук горе ми харесва, защото е тихо и сигурно. Ако някой иска да взриви или да опожари апартамента ми, трудно ще го направи, без да събори цялата сграда. В центъра има престъпност, затова сме снабдени с многобройни видеокамери и въоръжена охрана. Чувствам се в безопасност.
Стреляха в старото ми жилище - на приземния етаж на къща близнак, а преди пет години хвърлиха запалителна бомба в кантората ми. Извършителят така и не беше открит, а аз останах с ясното впечатление, че ченгетата не търсят усилено. Както ви казах, работата ми предизвиква омраза и има хора, които биха желали да ме видят да страдам. Някои от тези хора се крият зад полицейски значки.
Апартаментът е деветдесет квадратни метра, има две малки спални, още по-малка кухня, която рядко използвам, и дневна, която едва побира единствената ми солидна мебел. Не съм сигурен дали старинна маса за билярд минава за мебел, но апартаментът си е мой, затова ще я наричам както си пожелая. Дълга е два и седемдесет според изискванията и е изработена през 1884 г. от фирма „Оливър Л. Бригс“ в Бостън. Спечелих я със съдебно дело, изцяло я реставрирах и после старателно я сглобих насред дневната си. Когато не се крия в евтини мотели, за да избягвам смъртни заплахи, разбивам топките по много пъти и играя с часове. За мен да играя билярд срещу себе си е бягство, средство против стреса и евтина терапия. Освен това ме връща към гимназията, когато се мотаех в така наречения „Рек“ - местно заведение, което съществува от десетилетия. Старомодна билярдна зала с няколко редици маси, облаци дим, плювалници, евтина бира, дребни залози и клиенти, които се правят на големи мъжкари, но се държат прилично. Собственикът Кърли е стар приятел, който винаги е там и следи всичко да е по вода.
Когато ме стегне шапката и ме хване безсънието, често можете да ме видите в „Рек“ в два сутринта да играя билярд с девет топки - в друг свят, разбира се, доста безгрижен.
Не и тази вечер обаче. Шмугвам се в апартамента с лека стъпка след изпитото уиски и бързо се преобличам в екипа си за бой - джинси, черна фланелка и лъскаво яркожълто яке, което се пристяга в кръста, буквално свети в тъмното и на гърба му се мъдри крещящият надпис „Тадео Запате“. Прибирам леко прошарената си коса на стегната опашка и я пъхвам под фланелката. Свалям си очилата и избирам други със светлосини рамки. Нагласям бейзболната си шапка - яркожълта като якето, с името „Запате“ отпред. Чувствам се достатъчно дегизиран, та вечерта да мине добре. Там, където отивам, хората не си падат по саможиви адвокати. Ще гъмжи от главорези, от типове с минали, настоящи и бъдещи проблеми със закона, но те изобщо няма да ме забележат.
Друг печален факт от живота ми е, че често излизам от апартамента си по тъмно преобразен - с различна шапка, с очила, със скрита коса, дори с бомбе.
Партнър ме откарва до старата спортна зала на осем преки от апартамента ми и ме оставя на една пресечка от сградата. На входа се тълпят хора. На площадчето отпред гърми рап. Прожектори маниакално обхождат сграда след сграда. Ярки дигитални надписи рекламират главното събитие и съпътстващите го прояви.
Тадео ще се бие четвърти, последното подгряване преди основния мач, който тази вечер е бой в тежка категория, а билетите се продават като топъл хляб, защото фаворитът е превъртял бивш състезател от Националната футболна лига, добре познат в града. Притежавам двайсет и пет процента от кариерата на Тадео - инвестиция, която ми струваше 30 000 долара преди година, и отгогава той не е губил. Освен това залагам и се справям доста добре. Ако той спечели тази вечер, неговият дял ще е шест хиляди долара. Половината, ако падне.