- Повали го в този рунд и ще получиш още две хиляди.
Сега Тадео чува.
Чакала е изгубил първия рунд, затова като много други бойци през втория рунд започва с преса. Иска да го склещи, да направи с жилавите си ръце някаква зловеща смъртоносна хватка, но Тадео превъзходно разчита намерението му. Трийсет секунди по-късно моето момче изпълнява класическата комбинация ляв-десен-ляв и поваля противника си по задник. После допуска честа грешка - хвърля се идиотски върху Чакала като маниакален пикиращ бомбардировач, решен да посее смърт. Чакала успява да го ритне с дясното си стъпало - жесток ритник, който попада малко над слабините на Тадео. Той остава на крака, докато Чакала успява да се изправи, и за секунда-две нито един от двамата не предприема нищо. Накрая се отърсват от случилото се и започват да се обикалят. Тадео влиза в боксьорския си ритъм и засипва Чакала с удари, на които не получава ответни. Цепва кожата над дясното му око и разширява цепката с безмилостната си канонада. Чакала има лошия навик да нанася неистово лъжливо ляво кроше точно преди да се приведе, и да нападне ниско в коленете, само че твърде често прилага този номер. Тадео го разгадава, идеално преценява времето и изпълнява най-изящния си номер -сляпо завъртане на лакътя. Движение, за което трябва наистина да ти стиска, защото за част от секундата си с гръб към противника. Но Чакала е твърде бавен и десният лакът на Тадео се стоварва отдясно на челюстта му. Чакала е в несвяст още преди да се строполи на тепиха. Правилата позволяват на Тадео да го прасне няколко пъти в лицето, за да го довърши съвсем, но защо да си прави труда? Той просто стои в средата на ринга, вдигнал ръце, забол очи надолу, наслаждавайки се на постижението си, докато Чакала лежи неподвижно като труп. Реферът бързо прекратява рунда.
Изнервяме се малко, докато се опитват да го свестят. Тълпата иска носилка, жертва, нещо, за което да говорят на работа, но Чакала в крайна сметка идва на себе си. Надига се и ние си отдъхваме. Или поне се опитваме. Не е лесно да запазиш спокойствие след толкова свиреп екшън с висок залог, и то докато пет хиляди маниаци тропат с крака.
Чакала се изправя и маниаците започват да дюдюкат.
Тадео се приближава до него, казва му нещо мило и двамата се помиряват.
На излизане от клетката вървя след Тадео и се усмихвам, докато той пляска длани с феновете си и се наслаждава на поредната си победа. Направи няколко глупави хода, които можеха да му струват живота, но като цяло това беше поредният многообещаващ бой.
Опитвам се да се насладя на мига и да мисля за бъдещето и за евентуалната печалба, може би за някои спонсорства. Той е четвъртият боец, в когото инвестирам, и първият, от когото печеля.
Точно преди да напуснем етажа и да влезем в тунела, женски глас се провиква:
- Господин Ръд! Господин Ръд!
Отнема ми секунда-две да схвана, защото няма как някой от зрителите тук да ме познае. Нахлупил съм бейзболна шапка като шофьор на камион, навлякъл съм отвратително жълто яке и съм с различни очила, а дългата ми коса е скрита. Но когато спирам да погледна, тя вече се протяга към мен. Едро момиче на около двайсет и пет с лилава коса, пиърсинг, огромни цици, които напират под прилепналата фланелка - типичното класно девойче по тези боеве. Удостоявам я с любопитен поглед и тя повтаря:
- Господин Ръд. Нали вие сте адвокат Ръд?
Кимвам. Тя се приближава още повече и казва:
- Майка ми е в журито.
- В кой съд? - питам и внезапно ме обзема паника. В момента съм зает само в един съд.
- Ние сме от Майло. Говоря за процеса срещу Гарди Бейкър. Майка ми е съдебен заседател.
Рязко кимвам наляво, сякаш казвам: „Натам“. След броени секунди сме извън залата и вървим един до друг по тесния коридор, а стените край нас се тресат.