- Как се казва? - питам и оглеждам всички, с които се разминаваме.
- Глина Ростън, съдебен заседател номер осем.
- Добре.
Знам името, възрастта, расата, работата, образованието, семейството, местоживеенето, брачната история, предишните ангажименти като съдебен заседател и съдебното досие, ако има такова, на всеки член на въпросното жури. Участвал съм в избора им. Някои исках, но повечето не ги исках. Седял съм заедно с тях в претъпканата зала пет дни седмично през последните две седмици и наистина започва да ми писва от тях. Мисля, че съм запознат с политическите им пристрастия, предубежденията им и отношението им към наказателното право. И точно защото знам толкова много за тях, съм убеден от мига, в който заеха местата си, че Гарди Бейкър го чака смъртна присъда.
- Какво мисли Глина напоследък? - питам предпазливо. Може момичето да носи микрофон. Вече нищо не ме учудва.
- Мисли, че всички са лъжци.
Продължаваме да крачим бавно, без конкретна цел, и двамата се страхуваме да се погледнем в очите. Изумен съм да го чуя. Съдейки по езика на тялото и произхода й, бих се обзаложил, че Глина Ростън първа ще извика „Виновен!“.
Озъртам се назад, за да се уверя, че няма свидетели, и казвам:
- Е, тя е умна жена, защото наистина са лъжци. Нямат доказателства.
- Искате ли да й го кажа?
- Не ме интересува какво ще й кажеш.
Спираме и пропускаме един от бойците тежка категория да мине с антуража си. Заложил съм две хиляди на него. Тази вечер съм на печалба шест хиляди и се чувствам доста добре. Отгоре на всичко научих шокиращата новина, че не всички съдебни заседатели по делото на Гарди Бейкър са с промити мозъци.
- Само тя ли мисли така, или си има съмишленици?-питам аз.
- Твърди, че не обсъждат делото.
Иде ми да се разсмея. Ако не обсъждат делото, откъде тази сладурана знае накъде клони майка й? В този момент нарушавам етичните правила, а сигурно и закона. Това е непозволен контакт със съдебен заседател и макар да не е съвсем ясен и да не е предизвикан от мен, Щатската адвокатска асоциация несъмнено няма да погледне на него с добро око. А съдия Кауфман направо ще изпуши.
- Кажи й да не отстъпва, защото не са хванали виновника - заявявам и се отдалечавам.
Не знам какво иска момичето, пък и нищо не мога да й дам. Сигурно бих могъл да отделя десетина минути, за да изтъкна крещящите недостатъци в доказателствата на прокуратурата, но това изисква тя да попие всичко правилно и после да го предаде точно на майка си. Малко вероятно. Тази госпожица е дошла да гледа боевете.
Спускам се по най-близкото стълбище на долното ниво и щом се отдалечавам на безопасно разстояние от нея, хлътвам в тоалетната и преповтарям думите й наум. Още не мога да повярвам. Тези съдебни заседатели и всички останали в града бяха осъдили клиента ми още в деня на неговия арест. Майка й, Глина Ростън, е типична жителка на Майло - необразована, тесногръда и решена на геройски дела за своята общност в този труден момент. В понеделник сутрин ще стане интересно. В даден момент, след като започнем да изслушваме свидетелските показания, ще имам възможност да хвърля поглед към ложата на съдебните заседатели. Досега Глина не се боеше да ме гледа в очите. Ще прочета нещо в погледа й, но не съм сигурен какво.
Отпъждам мисълта и се връщам в действителността. Боят в тежката категория трае цели четирийсет секунди и моят фаворит още е на крак. Нямам търпение да се съберем пак с групата. Срещаме се в същата стаичка на заключена врата и си говорим жестоки простотии. И шестимата вадим пари от джобовете си. Франки води сметките и следи всичко да е точно. Тази вечер съм спечелил осем хиляди от залозите си, но две хиляди от тях ще отидат за импровизираната премия на Тадео. Ще си ги върна от неговия дял от общата спечелена сума. Тя ще се осчетоводи за пред данъчните, а тези пари не.
Тадео спечели осем хиляди долара за положеното старание - страхотна вечер за него, която ще му позволи да добави към антуража си още един член на бандата. Ще плати някои сметки, ще запази платежоспособността на семейството, няма да спести нищо. Опитах се да му предложа финансови съвети, но само си загубих времето.
Отбивам се в съблекалнята, давам му двете хиляди, уверявам го, че го обичам, и напускам арената. С Партнър отиваме в един спокоен бар и гаврътваме по няколко. Трябва да изпия поне две, преди да се успокоя. Когато си толкова близо до екшъна и имаш свой боец на ринга, когото само две секунди го делят от мозъчно сътресение или от счупена кост, а пет хиляди идиоти крещят в ушите ти, сърцето ти препуска лудо, коремът ти се преобръща и нервите ти са обтегнати. Прилив на адреналин, какъвто не усещаш често.