Приставът затваря вратата зад мен и Кауфман хвърля някакви документи върху бюрото.
- Прочетете това! - изръмжава той.
- Добро утро, господин съдия. - Правя се на симпатяга. - Здрасти, Хувър.
Не отговарят. Документът представлява две страници клетвени показания, в които лицето твърди - в конкретния случай, лъже, - че сме се запознали случайно предишния петък вечерта на ММА турнира в града. Бил съм обсъждал с нея делото и съм й казал да предаде на майка си, която е съдебен заседател, че обвинението не разполага с доказателства и че всичките им свидетели лъжат. Беше се подписала като Марло Уилфанг пред нотариус.
- Има ли истина в това, господин Ръд? - изръмжава Кауфман, здравата ядосан.
- Ами... малко, струва ми се.
- Ще представите ли своята версия? - пита той, явно решен да не повярва на нито една моя дума.
- И това ако не е манипулация на съдебен заседател... - промърморва Хувър достатъчно силно, за да бъде чут.
На което отговарям рязко:
- Ще ме изслушате ли най-напред, или ще ме обесите, без да разполагате с фактите, точно като Гарди?
- Достатъчно - намесва се съдия Кауфман. - Престанете, господин Хувър.
Разказвам своята версия точно и ясно, без никакво разкрасяване. Изтъквам, че не познавам въпросната жена, че не съм имал представа коя е - как да имам?, -че тя ме е намерила умишлено, че е инициирала контакта, а после веднага е хукнала обратно към Майло и се е опитала да се намеси в съдебния процес.
Понякога е необходима цяла армия, само и само някой да бъде осъден.
- Твърди, че пръв съм я заговорил, така ли? - почти крясвам. - Как? Та аз не познавам тази жена. Тя ме познава, защото е присъствала в съдебната зала, гледала е процеса. Може да ме познае. Аз как да я позная? Не звучи ли абсурдно?
Звучи, разбира се, но Хувър и Кауфман не отстъпват. Убедени са, че са ме притиснали в ъгъла. Ненавистта им към мен и клиента ми е толкова силна, че не виждат очевидното.
- Тя лъже, разбирате ли? - продължавам да настоявам. - Нарочно е планирала всичко. Натрапи ми се, заприказва ме, а после е подготвила клетвените показания. Вероятно във вашия кабинет, Хувър. Това е лъжесвидетелство и неуважение на съда. Направете нещо, господин съдия.
- Не е нужно вие да ми казвате...
- О, хайде стига. Размърдайте се най-после и поне веднъж постъпете правилно.
- Слушайте, господин Ръд... - подема той зачервен и готов да замахне към мен.
Вече искам процесът да бъде обявен за невалиден. Искам да предизвикам тези двамата да направят наистина огромна глупост. На глас заявявам:
- Искам разпит. Изведете съдебните заседатели, доведете дъщерята на свидетелското място и ми позволете да задавам въпросите. След като иска да участва в процеса, да заповяда. Майка й очевидно е предубедена и нестабилна, затова държа да бъде извадена от състава на журито.
- Какво й казахте? - пита Кауфман.
- Току-що ви го предадох дословно. Казах й същото, което бих казал на всеки човек на Земята - обвинението ви се крепи само на няколко лъжесвидетели, защото не разполагате с никакви достоверни доказателства. Точка.
- Изгубили сте си ума - обажда се Хувър.
- Искам разпит. - Вече крещя. - Искам тази жена да бъде отстранена от журито. Няма да продължа с процеса, докато тя не се махне.
- Заплашвате ли ме? - пита Кауфман, а положението абсолютно излиза извън контрол.
- Не, сър, обещавам ви. Няма да продължа.
- Тогава ще ви обвиня в неуважение на съда и ще ви пратя в ареста.
- Няма да ми е за пръв път. Направете го и сами ще докараме процеса до прекратяване. Ще се съберем отново след шест месеца и пак ще се повеселим като сега.
Не са сигурни дали наистина съм бил в ареста, но в този момент решават, че не лъжа. Човек на крайностите като мен постоянно изпробва границите на етиката. Арестът е въпрос на чест. Ако се окажа принуден да бъзна някой съдия или да го унижа, така да бъде.
Млъкваме за няколко минути. Съдебната стенографка е забола очи в краката си и ако й се удаде възможност, ще изхвърчи от стаята, събаряйки столове по пътя си. В момента Хувър е ужасен от възможността апелативен съд да отхвърли великата му присъда и да я върне за преразглеждане в нов процес. Не желае отново да преживява това мъчение. Иска да настъпи онзи славен момент, когато, вероятно придружен от телевизионен репортер, ще отиде в затвора „Биг Уийлър“, където се намира стаята за екзекуции. Ще се отнасят към него като към кралска особа, защото той ще е човекът, важната клечка, разкрила отвратителното престъпление и извоювала присъдата, изпратила Гарди Бейкър на екзекуция и дала на Майло шанса да затвори тази страница. Ще получи място на първия ред зад завесата, която ще бъде дръпната драматично и зад нея ще се покаже Гарди, легнал на носилка с щръкнали от ръцете му маркучи. След това Хувър ще намери време да поговори сериозно с медиите и да опише бремето, което тежи върху раменете му заради заемания пост. За пръв път ще присъства на екзекуция, а в този влюбен в смъртните присъди щат това е по-лошо, отколкото да си трийсетгодишна девственица. „Щатът срещу Гарди Бейкър“ е звездният миг за Дан Хувър. Върхът в кариерата му. Ще го канят да говори на всички онези важни прокурорски конференции, които се провеждат по евтините казина. И ще го преизберат.