В момента обаче той здравата се поти, защото е прекалил с разиграването на козовете.
Сигурни са, че са ме стиснали за топките. Ама че глупост. Да ме арестуват по фалшиво обвинение в неправомерен контакт - това няма да помогне на делото и на целта им в момента. Прекаляват, и то не за пръв път. Смятат Гарди за виновен и осъден на смърт и си въобразяват, че ще е гот да се позабавляват, като захапят и мен.
- На мен ми мирише на неправомерен контакт, господин съдия - казва Хувър в опит да внесе драматизъм.
- Не се и съмнявам - отговарям.
- Ще се занимаем с въпроса по-късно - казва Кауфман. - Съдебните заседатели ни чакат.
- Вие явно сте глухи. Няма да продължа без разпит. Моля това да бъде включено в протокола.
Кауфман поглежда към Хувър и двамата видимо се омърлушват. Знаят, че съм достатъчно смахнат да обявя стачка и да откажа да участвам в процеса, което ще доведе до прекратяването му. Съдията ме измерва с гневен поглед и казва:
- Обвинен сте в неуважение на съда.
- Пъхнете ме в ареста - предизвиквам го подигравателно. Съдебната стенографка записва всяка дума. -Арестувайте ме.
Той обаче не може да го направи в момента. Трябва да вземе решение, а погрешното решение ще застраши всичко. Ако ме тикне в ареста заради това, целият процес се проваля и няма начин да бъде спасен. По-нататък апелативен съд, най-вероятно федерален, ще разгледа действията на Кауфман и ще оповести нарушенията. Гарди трябва да има адвокат, истински адвокат, затова просто не могат да продължат, ако аз съм в ареста. Направиха ми подарък. Минават няколко секунди и страстите се уталожват. Услужливо и почти мило отбелязвам:
- Вижте, господин съдия, не можете да ми откажете изясняване на този въпрос. Иначе ще ми дадете сериозно оръжие за обжалването.
- Какво изясняване? - пита той, започнал да поддава.
- Искам тази жена, въпросната Марло Уилфанг, да застане на свидетелското място за разпит при закрити врати. Адски ви се ще да ме обвините в неправомерен контакт, затова хайде да стигнем до дъното. Имам право да се защитавам. Изпратете съдебните заседатели да си ходят и да кръстосаме шпаги.
- Няма да изпратя съдебните заседатели да си ходят -заявява съдията и се отпуска сломен на стола си.
- Добре. Дръжте ги под ключ цял ден. Пет пари не давам. Това момиче ви е излъгало най-нагло. Няма начин майка й да остане в журито. Вече имам основание да поискам прекратяване на процеса и още по-добро основание за отмяна на присъдата през следващите пет години. Вие избирате.
Слушат ме, защото изведнъж са се уплашили, а са ужасно неопитни. Успявал съм да доведа нещата до прекратяване доста пъти. Издействал съм и отмяна на присъди. Много пъти съм бил на арената, където залогът е смъртта и една грешка може да преобърне нещата. А те са новаци. Кауфман е водил две дела за убийство през седемте години, откакто е съдия. Хувър е изпратил само един човек на смърт - срам за всеки прокурор по тези места. Преди две години така оплел конците при обвинение, предвиждащо смъртно наказание, че съдията (не Кауфман) се оказал принуден да прекрати процеса. Нагазили са в твърде дълбоки води и здравата затъват.
- Кой изготви клетвените показания? - питам.
Не получавам отговор.
- Вижте, съдейки по изказа, определено е бил адвокат. Лаиците не се изразяват така. Вие ли ги изготвихте, Хувър?
Прокурорът се мъчи да запази хладнокръвие, но вече е отчаян и изтърсва такова нещо, че дори Кауфман не вярва на ушите си.
- Господин съдия, можем да продължим с Тротс, докато господин Ръд е в ареста.
Избухвам в смях, а Кауфман е като зашеметен от силен шамар.
- О, хайде, давайте - дразня ги аз. - Още от първия ден оплескахте това дело, така че продължавайте, осигурете на Гарди отмяна на присъдата на по-горна инстанция.
- Не. Това момче Тротс не е обелило и дума досега и ще е най-добре да продължи да си седи със същото глупаво изражение - казва Кауфман.
Смешно е, но аз впервам суров поглед в негова чест, а после и в съдебната стенографка, която записва всичко.