- Зачертайте това - изръмжава й Кауфман, когато се овладява.
Ама че тъпак. Съдебният процес нерядко прилича на лош цирк, в който различни номера излизат извън контрол. Онова, което започна като забавен опит да бъда унизен, вече им се струва ужасна идея.
Не искам на Хувър да му хрумват хубави идеи - не че имам големи опасения в това отношение, - затова се стремя постоянно да го изваждам от равновесие и наливам масло в огъня с думите:
- Това е най-великата глупост от всички, които изтърсихте от началото на този процес. Бени Тротс. Ама че шега! Искате той да бъде главният адвокат на защитата?
- Каква е позицията ви, господин Ръд? - пита Кауфман.
- Няма да напусна съдебната зала, докато не се проведе разпит относно забъркването ми със съдебен заседател номер осем, прелестната госпожа Глина Ростън. Ако наистина смятате, че искането ми представлява неуважение на съда, пратете ме в ареста. В момента предпочитам прекратяване на процеса пред троен оргазъм.
- Няма нужда от цинизми, господин Ръд.
Хувър започва да пристъпва от крак на крак и да заеква:
-Ами... ваша чест, може да разгледаме... неправомерния контакт и неуважението на съда по-късно. Нали разбирате... след процеса, да речем. Аз предпочитам да продължим със свидетелските показания. Другото... струва ми се несъществено за момента.
- Тогава защо изобщо го започнахте, Хувър? - питам. - Защо, палячовци такива, толкова се превъзбудихте по този въпрос, след като прекрасно знаете, че Уилфанг лъже?
- Не ме наричайте палячо - предупреждава ме съдия Кауфман със злобна усмивка.
- Прощавайте, сър, нямах предвид вас. Отнася се за палячовците в прокуратурата, включително за областния прокурор.
- Да се постараем да не принизяваме разговора -призовава Кауфман.
- Моите извинения - казвам толкова саркастично, колкото е в човешките възможности.
Хувър се оттегля до прозореца, откъдето се взира в редиците занемарени сгради по главната улица на Майло. Кауфман се отдръпва до библиотеката зад бюрото си и обхожда с поглед книгите, които не е докосвал. Въздухът е зареден с напрежение. Трябва да бъде взето сериозно решение, при това бързо, и ако негова чест сгреши, последиците ще отекват с години.
Най-накрая той се обръща и казва:
- Мисля, че е по-уместно да разпитаме съдебен заседател номер осем, но няма да го правим в залата. Ще проведем разпита тук.
Следва един от онези епизоди в съдебния процес, който разстройва юристи, съдебни заседатели и зрители. До края на деня оставаме в не особено просторния кабинет на съдия Кауфман и нерядко си крещим, докато разчепкваме моя случай. Довеждат Глина Ростън, карат я да положи клетва и тя е толкова ужасена, че едва говори. Моментално започва да лъже, като заявява, че не е обсъждала делото със семейството си. По време на кръстосания разпит я нападам с ожесточение, което озадачава дори Кауфман и Хувър. Тя излиза разплакана от стаята. След това довеждат смахнатата й дъщеря, госпожица Марло Уилфанг, и тя повтаря измишльотината си под клетва, направлявана от неумелите въпроси на Дан Хувър, който сега не е във форма. Когато я предават на мен, аз мило я повеждам по златната пътечка, после й кръцвам гърлото от ухо до ухо. Десет минути по-късно тя реве неудържимо и хилядократно съжалява, че ме е заговорила онази вечер. Става болезнено ясно, че е излъгала в клетвените си показания. Дори съдия Кауфман я пита:
- Как ви намери господин Ръд сред пет хиляди зрители, след като не ви е виждал преди?
Благодаря, господин съдия. Страхотен въпрос.
Тя разказва как се прибрала у дома късно в петък вечерта след боевете. Когато се събудила в събота, се обадила на майка си, която пък веднага се обадила на господин Дан Хувър и той знаел точно какво трябва да се направи. Срещнали се в кабинета му в неделя следобед, уточнили формулировката на клетвените показания и готово! Хувър влязъл в играта.
Призовавам Хувър като свидетел. Той възразява. Спорим, но Кауфман няма избор. Разпитвам прокурора един час - два риса в чувал сигурно ще се държат по-цивилизовано един с друг. Един от помощниците му написал всяка дума от клетвените показания. А една от секретарките му ги напечатала. Друга секретарка направила нотариалната заверка.
След това той разпитва мен и продължаваме да се дърляме. През цялото време на това мъчително изпитание съдебните заседатели чакат в своята стая, несъмнено осведомени от Глина Ростън и несъмнено обвинявайки мен за поредния досаден ден на процеса. Пет пари не давам. Продължавам да напомням на Кауфман и Хувър, че си играят с огъня. Ако Глина Ростън остане в журито, отмяната на присъдата от по-висша инстанция ми е в кърпа вързана. Не съм сигурен в това - нищо не е сигурно при едно обжалване, - но ги виждам как започват да не издържат на напрежението и да се съмняват в собствената си преценка.