Многократно искам процесът да бъде прекратен. И искането ми многократно бива отхвърлено. Не ми пука. Отразено е в протокола. Късно следобед Кауфман решава да изключи госпожа Ростън от журито и да я замени с госпожица Мейзи, една от избраните резерви.
Госпожица Мейзи не е вълнуваща алтернатива.
Всъщност с нищо не превъзхожда жената, чието място заема. Никой от Майло не е по-добра алтернатива. Можеш да избереш дванайсет души от хиляда и всеки от тях ще изглежда и ще гласува по същия начин. Защо тогава изхабих толкова време днес? За да ги държа отговорни. За да ги уплаша до смърт със сценария, че те - прокурорът и съдията, надлежно избрани от местните хора - може да оплескат най-сензационното дело, което някога се е провеждало в това затънтено провинциално градче. За да набера сили за обжалването. И за да ги респектирам.
Настоявам Марло Уилфанг да бъде подведена под отговорност за лъжливи свидетелски показания, но прокурорът е изморен. Настоявам да бъде обвинена в неуважение на съда. Вместо това Кауфман ми напомня, че аз съм обвинен в това. Вика пристав с белезници.
- Извинете, господин съдия, но забравих защо ме обвинявате в неуважение на съда. Беше много отдавна.
- Защото отказахте да продължите участието си в процеса днес сутринта и защото пропиляхме цял ден да се караме за един съдебен заседател. Освен това ме оскърбихте.
Бих могъл да отговоря на тази тъпотия по много начини, но решавам да я подмина. Арестът ми за неуважение на съда само ще усложни тяхното положение и ще ме въоръжи още по-добре за обжалването на Гарди. Влиза едър заместник-шериф и Кауфман му нарежда:
- Заведете го в ареста.
Хувър е на прозореца с гръб към случващото се в кабинета.
Не искам да влизам в ареста, но нямам търпение да изляза от тази стая. Започвам да усещам застояла телесна воня. Белезниците щракват на китките на ръцете ми пред тялото, не отзад, и докато ме отвеждат, поглеждам към Кауфман и казвам:
- Допускам, че утре сутринта ще мога да продължа като главен защитник.
- Ще можете.
За да ги сплаша, добавям:
- Последния път, когато ме пратиха в ареста по време на процес, присъдата беше отменена от Върховния съд на щата. С девет на нула гласа. Четете делата, смешници такива.
Още един едър заместник-шериф се присъединява към шествието. Извеждат ме по задния коридор, по който минавам всеки ден. Незнайно защо, спираме на една площадка и двамата мънкат нещо по радиостанциите си. Когато най-сетне излизаме навън, оставам с впечатлението, че новината се е разчула. Враговете ми надават радостни възгласи, когато виждат да ме извеждат с белезници. Без видима причина заместник-шерифите протакат, чудейки се с коя патрулка да ме откарат. Стоя до едната, изложен на показ, и се усмихвам на малобройната тълпа. Забелязвам Партнър и се провиквам, че ще му звънна по-късно. Той е изумен и объркан. За забавление ме натикват на задната седалка до Гарди - адвокат и клиент заминават заедно в ареста. Потегляме със сирени и включени лампи, за да поднесем на това жалко градче още по-вълнуваща драма, а Гарди ме поглежда и пита:
- Къде бяхте цял ден?
Вдигам ръцете си в белезници и отговарям:
- Борих се със съдията. Познай кой спечели.
- Как може да арестуват адвокат?
- Съдията може да прави каквото си пожелае.
- И за вас ли ще поискат смъртна присъда?
Засмивам се за пръв път от часове.
- Не. Поне засега.
Гарди се забавлява с тази неочаквана промяна в обичайния ход на събитията.
- Храната там ще ви хареса.
- Не се и съмнявам.
Двамата мъже на предните седалки слушат толкова внимателно, че почти не дишат.
- Били ли сте в ареста преди? - пита Гарди.
- О, няколко пъти. Много ме бива да вбесявам съдиите.
- Как вбесихте съдия Кауфман?
- Дълга история.
- Е, имаме цяла нощ, нали така?
Изглежда е така, но едва ли ще ме сложат в една килия със скъпия ми клиент.
Няколко минути по-късно спираме пред сградата с плосък покрив от 50-те години на миналия век, снабдена с пристройки отстрани като злокачествени тумори. Идвал съм тук няколко пъти при Гарди, мястото е ужасно. Паркираме, измъкват ни от колата и ни вкарват в тясна стая. Две-три ченгета се мотаят вътре с някакви документи и се правят на страшни. Гарди хлътва в дъното, където се е отворила невидима врата, и аз чувам арестанти да крещят някъде отзад.