- Съдия Кауфман каза, че имам право на две телефонни обаждания - заявявам рязко на надзирателя, който се приближава към мен.
Той спира, защото не е сигурен какво трябва да прави един надзирател с гневен адвокат, арестуван за неуважение на съда. Отдръпва се.
Обаждам се на Джудит и след като се разкрещявам на рецепционистката, а после на секретарката и на правната й асистентка, се добирам до нея, обяснявам й, че съм в ареста и имам нужда от помощ. Тя изругава, напомня ми колко е заета и после се съгласява. Обаждам се и на Партнър и го запознавам с последния развой на събитията.
Дават ми оранжев гащеризон с надпис „Градски арест Майло“ на гърба. Преобличам се в мръсна тоалетна, старателно окачвам на закачалка ризата, вратовръзката и костюма си. Подавам я на надзирателя с думите:
- Постарайте се да не се измачкат. Утре ще ги нося в съда.
- Да ги изгладим ли искате? - пита той и се залива от смях.
Другите също се хилят на този страхотен майтап, а аз се усмихвам, за да не им разваля удоволствието. Когато кикотът утихва, питам:
- Е, какво има за вечеря?
- Днес е понеделник, значи сандвичи с шунка - отговаря надзирателят. - В понеделник винаги е шунка.
- Чакам я с нетърпение.
Килията ми е бетонен бункер три на три, който вони на урина и други телесни миризми. На наровете лежат двама млади черно кожи - единият чете, другият дреме. Няма трето легло, значи ще спя на пластмасовия стол, покрит с тъмнокафяви петна. Съкилийниците ми не изглеждат никак дружелюбни. Не искам да се бия, но ако ми бъде нанесен побой в ареста насред съдебен процес, в който съм защитник на обвинен в убийство, това автоматично ще направи процеса невалиден. Обмислям такава възможност.
На Джудит не й е за пръв път, затова знае точно какво да направи. В пет следобед подава жалба за неправомерно задържане пред Федералния съд в Сити с настояването за незабавно изслушване. Обичам Федералния съд - в повечето случаи.
Копие от жалбата изпраща и на любимия ми вестникарски репортер. Ще вдигна колкото се може по-голяма шумотевица. Кауфман и Хувър адски оплетоха конците и ще си платят. Читателят от долния нар решава, че му се говори, и аз обяснявам защо съм тук. Намира го за смешно - адвокат в ареста, задето е ядосал съдията. Дремещият на горния нар се обръща настани и се включва във веселбата. Не след дълго раздавам правни съвети, а тези момчета се нуждаят от всичко, което съм способен да им предложа.
Един час по-късно идва надзирател с новината, че имам посетител. Тръгвам след него по лабиринт от тесни коридори и се озовавам в тясна стаичка с дрегер. Тук водят пияните шофьори. Епископа се изправя, ръкуваме се. Говорили сме по телефона, но не сме се срещали. Благодаря му, че е дошъл, но го предупреждавам, че е опасно. Майната им, отговаря той, не го било страх от местните власти. Освен това умеел да се снишава и да не се набива на очи. И познавал шефа на полицията, ченгетата, съдията - обичайните за малко градче глупави хвалби. Опитал се да се обади на Хувър и Кауфман, за да ги предупреди, че са допуснали огромна грешка, но не успял да се свърже. Притискал шефа на полицията да ме премести в по-хубава килия. Колкото повече говорим, толкова повече ми допада този човек. Той е уличен боец, уморено и поизхабено старо куче, което десетилетия наред се разправя с ченгетата. Едва свързва двата края, но пет пари не дава. Дали ще заприличам на него след двайсет години?
- Какво става с ДНК тестовете? - пита той.
- Лабораторията ще получи пробите утре и ми обещаха да действат светкавично.
- И ако се окаже Пийли?
- Ще настане истински ад.
Този човек е на моя страна, но не го познавам. Говорим десетина минути и се сбогуваме.
Когато се връщам в килията, двамата ми нови приятели са пуснали новината, че при тях има адвокат по наказателни дела. Не след дълго раздавам съвети на целия сектор, провиквайки се през решетките.
11.
Здравият разум не ми е силна черта, но решавам да не се сбивам с Фонзо и Фрог, двамата ми нови познайници. Така че си седя на стола цяла нощ и се опитвам да дремна. Не ми се получава. Не близнах консервираната шунка, нито пък отвратителните яйца и студената препечена филийка за закуска. Слава богу, никой не отваря дума за душ. Донасят ми костюма, ризата и вратовръзката, обувките и чорапите и аз се обличам бързо. Сбогувам се със съкилийниците си, които ще останат зад решетките няколко години въпреки блестящите съвети, които раздавах часове наред.
С Гарди ни откарват поотделно до съда. Там ме посреща понабъбнала групичка врагове, които ме замерят с подигравки. Излизам от колата, все още с белезниците. Вътре, след като се скриваме от фотографите, ми ги свалят. Партнър ме чака в коридора. Случаят ми бил отразен в сутрешния брой на „Кроникъл“, но чак на трета страница от раздела с местните новини. Тъй де, не е някаква сензация, просто Ръд пак е в ареста.