Приставът отново ме отвежда в кабинета на съдия Кауфман, който е в компанията на Хувър. Със самодоволни усмивки и двамата очакват да разберат как съм прекарал нощта. Не споменавам ареста, не признавам, че не съм спал, не съм ял и не съм се къпал сутринта. Невредим съм и готов да действам, което, изглежда, ги дразни. Животът на Гарди е заложен на карта, а те се забавляват. Броени секунди след като влизам в кабинета, друг пристав се втурва вътре.
- Извинете, господин съдия, но отвън чака федерален шериф и твърди, че в единайсет часа трябва да се явите във Федералния съд в Сити. Вие също, господин Хувър.
- Как така, по дяволите?! - възкликва Кауфман.
Обяснявам услужливо:
-Изслушване за неправомерно задържане, господин съдия. Адвокатите ми са внесли жалба вчера следобед. Спешно заседание, за да изляза от ареста. Вие започнахте тази глупост, сега аз трябва да я приключа.
- Носи ли призовка? - пита Хувър.
Приставът подава някакъв документ, който Хувър и Кауфман преглеждат набързо.
- Това не е призовка - казва Кауфман, - а известие от съдия Самсън. Мислех, че е умрял. Той няма право да ме кара да присъствам на никакво изслушване.
- От двайсет години не е с всичкия си - отбелязва Хувър с известно облекчение. - Никъде няма да ходя. Тук водим процес.
Не греши за съдия Самсън. Ако адвокатите можеха да гласуват за най-смахнатия федерален съдия в страната, Арни Самсън щеше да постигне съкрушителна победа. Само че той е моят откачен приятел, който и преди ме е измъквал от ареста.
- Кажи на шерифа да се разкара - нарежда Кауфман на пристава. - Ако започне да създава неприятности, кажи на нашия шериф да го арестува. Щатски шериф арестува федерален. Ха, едва ли се е случвало преди. Както и да е, никъде няма да ходим. Трябва да продължим процеса.
- Защо хукна към Федералния съд? - най-сериозно ме пита Хувър.
- Защото не ми харесва в ареста. Що за глупав въпрос?
Приставът излиза и Кауфман казва:
- Вече сте свободен. Ясно, господин Ръд? Мисля, че една нощ зад решетките е достатъчна за поведението ви.
- Е, със сигурност е достатъчна за отмяна на присъда или за прекратен процес - отговарям.
- Да не спорим по този въпрос - казва Кауфман. -Може ли да продължим?
- Вие сте съдията.
- А изслушването във Федералния съд?
- Искате правен съвет от мен ли? - изстрелвам в отговор.
- Не, по дяволите.
- Сами преценете дали да пренебрегнете известието. Току-виж, съдия Самсън прати и двама ви в ареста за една-две нощи. Голям майтап ще е, нали?
12.
Най-накрая се връщаме в залата, но минава известно време, преди всички да се успокоят. Когато съдебните заседатели влизат, изобщо не ги поглеждам. Вече знаят, че съм прекарал нощта в ареста, и съм сигурен, че са любопитни как съм се справил. Затова не им давам нищо.
Съдия Кауфман се извинява за закъснението и казва, че е време да се залавяме за работа. Поглежда към Хувър, който се изправя и казва:
- Ваша чест, обвинението приключи.
Аматьорски заговор, който цели още повече да ми вгорчи живота. Ставам и гневно заявявам:
- Господин съдия, той можеше да го каже вчера или дори днес сутринта.
- Призовете първия си свидетел - срязва ме Кауфман.
- Не съм готов. Подал съм искания. Фигурират в протокола.
Той няма избор, трябва да освободи съдебните заседатели. През следващите два часа спорим дали щатът е представил достатъчно доказателства, за да продължим нататък. Повтарям същите аргументи. Кауфман отсъжда по същия начин. Всичко е заради протокола.
Първият ми свидетел е рошаво проблемно хлапе, което удивително много прилича на клиента ми. Казва се Уилсън, на петнайсет години е, наркоман, отдавна напуснал училище и на практика бездомен, макар че леля му позволява да нощува в гаража, когато му е зле. И това е най-важният ни свидетел!
Близначките Фентрес са изчезнали около четири часа в сряда следобед. Тръгнали си от училище с велосипедите, но така и не стигнали до къщи. Издирването започнало в шест часа и се активизирало с напредване на времето. В полунощ целият град бил в паника и всички били навън с фенерчета. Телата им били намерени в мръсното езеро около обед на следващия ден.
Имам шестима свидетели - Уилсън и още петима, които твърдят, че са били с Гарди във въпросната сряда следобед от около два часа, докато се стъмнило. Били на място, наречено Ямата - изоставена кариера за чакъл, южно от града, заобиколена от храсти. Уединено скривалище за избягали от училище или от дома си, за бездомни хлапета, наркомани, дребни престъпници и пияници. Навъртат се и няколко по-възрастни безделници, но е предимно рай за отритнати от всички младежи. Спят под навеси, поделят си открадната храна, пият краден алкохол, вземат наркотици, за които дори не съм чувал, правят секс с когото им падне и като цяло пропиляват дните си, доближавайки се все повече до смъртта или затвора. Гарди бил там, когато някой отвлякъл и убил сестрите Фентрес.