- Нека позная, убеден сте в правотата си - обаждам се.
- И още как. Искам да продължим. Ще издействам присъда.
- Разбира се, че бихте могли, а да издействате присъда е много по-важно, отколкото справедливостта да възтържествува - отбелязвам с възхитително хладнокръвие. - Така да бъде. Ще се влачим по апелативните съдилища през следващите десет години, докато Гарди гние в очакване на изпълнението на смъртната си присъда, а истинският убиец се разхожда по улиците. После на някой федерален съдия ще му просветне и ще последва поредното сензационно оправдаване. Вие, прокурорът и съдията, ще изглеждате като пълни кретени заради случващото се в момента.
- Искам да продължим - повтаря Хувър като развалена грамофонна плоча.
- Мисля да се обърна към пресата - не спирам и аз -и да им покажа резултатите от ДНК тестовете. Ще ги разгласят, а вие ще станете за посмешище, ако продължите с делото. А междувременно Джак Пийли ще изчезне.
- Как се сдобихте с неговата ДНК? - пита ме съдия Кауфман.
- Сбил се е миналата събота в кръчмата „Синьо и бяло“, лицето му се разранило, а този, който го е ударил, работи за мен. Лично изстъргах кръвта на Пийли от юмрука на моя човек и я изпратих в лабораторията заедно с косъм, който взех по-рано.
- Това е кражба на улики - заявява Хувър, както може да се предположи.
- Ами съдете ме или пак ме пратете в ареста. Купонът свърши, Дан, откажи се!
- Искам да видя резултатите от теста - заявява Кауфман.
- Ще ги получа утре сутринта. Лабораторията е в Сан Диего.
- Съдът се оттегля дотогава.
15.
По някое време същия ден съдията и прокурорът се срещат тайно. Аз не съм поканен. Правилата не позволяват тайни срещи, но такива се правят. Момчетата се нуждаят от стратегия за бягство, и то бързо. Вече са наясно, че съм почти луд и като нищо ще оповестя резултатите от ДНК теста пред журналисти. Дори в отчаянието си са повече загрижени за политиката, отколкото за справедливостта. Интересува ги само да се измъкнат сухи от водата.
С Партнър се връщаме в Сити, където прекарвам деня в работа по други дела. Убеждавам лабораторията да изпрати резултатите от теста по имейл на съдия Кауфман и на обед той вече знае истината. В шест следобед ми се обаждат по телефона.
Джак Пийли е арестуван.
Срещаме се на следващата сутрин в кабинета на Кауфман, не в съдебната зала, където би трябвало. Прекратяване на делото в съдебна зала би било твърде унизително за системата, затова съдията и прокурорът са се споразумели да го направят при затворени врати и възможно най-бързо. Сядам на масата до Гарди и изслушвам безличното искане на Дан Хувър за снемане на обвиненията. Силно подозирам, че Хувър още иска да продължи с любимото си дело, в което е толкова убеден, обаче Кауфман е отказал, заявил е, че е най-добре да сведат загубите до минимум и да се отърват от гадния екстремист и умствено увредения му клиент.
Подписваме документите и Гарди е свободен. Прекарал е последната година в ужасно място със строг режим... аз ли не знам. Все пак година зад решетките за невинен човек си е чист късмет при нашата съдебна система. Хиляди гният по затворите с десетилетия, но това е отделен въпрос.
Гарди е зашеметен, не знае къде да отиде, нито какво да направи. Докато ни извеждат от кабинета на Кауфман, му давам две двайсетдоларови банкноти и му пожелавам късмет. Ще го измъкнат през задния вход, за да си прибере вещите, а после майка му ще го отведе на сигурно място. Повече няма да го видя.
Не ми благодари, защото не знае какво да каже. Не искам да го докосвам, защото предишния ден не се е къпал, но все пак се прегръщаме набързо в тесния коридор под погледите на двама заместник-шерифи.
- Всичко свърши, Гарди - казвам, но той не ми вярва.
Новината се е разчула и отвън се е събрала тълпа. Майло никога няма да повярва, че друг, а не Гарди е убил сестрите Фентрис, независимо от уликите. Такъв е резултатът, когато ченгетата се вслушват в някое от тъпите си предчувствия и се втурват по погрешна следа, пускат слухове и подмамват и пресата. Прокурорът се включва в играта отрано и не след дълго процесът се превръща в организиран и полузаконен линч.
Излизам през страничен вход, където ме чака Партнър. Измъкваме се без ескорт и докато потегляме от сградата на съда, върху предното стъкло се пльосват два домата и едно яйце. Не се сдържам и се разсмивам. За пореден път напускам града със стил.
ВТОРА ЧАСТ
Клуб "Бум-бум"
1.
Богатите обикновено избягват смъртната присъда. Сканлън Връзката нямаше този късмет, макар че надали ще намерите в този град трима души, на които да им пука за Връзката или за късмета му. В Сити живеят около един милион души и когато Връзката накрая беше признат за виновен и пратен зад решетките, буквално всички въздъхнаха с облекчение. Търговията с наркотици получи сериозен удар, но бързо се възстанови. Няколко стриптийз клуба затвориха, което зарадва много млади съпруги. Родителите на момичета решиха, че дъщерите им са в безопасност. Собствениците на лъскави спортни автомобили си отдъхнаха, защото кражбите на коли рязко спаднаха. И най-важното - полицаите и наркоагентите се успокоиха и очакваха спадане на престъпността. Така и стана, но не за дълго.